В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.).Човек винаги иска нещо и се стреми към нещо. Всеки може безпогрешно да разбере от коя именно обвивка или проводник произлизат тези токове. Всичко, което произлиза от астрала, подлежи на най-строг контрол и обуздаване. Обикновено астралът управлява човека и обуславя неговия живот. Робуването на своите обвивки е най-безизходното, защото от тях няма къде да избягаш. Но движенията, ставащи в тях, могат да бъдат ограничавани от волята или пък с разрешение на волята да им се дава възможност да прозвучат и, наблюдавайки отстрани тяхното течение, да не отъждествяваш себе си, наблюдаващия, с тях. Те трябва да бъдат контролирани както в голямото, така и в малкото и особено в малкото. В малкото е по-лесно, но обуздани в малкото, те ще се подчинят и в голямото. Особено вредни са смътните, неясни и отегчителни импулси, внушавани от тъмните отстрани. Безпокойствата, страховете, непонятните тревоги често се изпращат от тях, за да смутят. Трябва да се стои постоянно нащрек, за да се охранява цитаделата на духа от нежелателни нахлувания. (7.403)
(Гуру).Толкова много враждебни на възхода на духа явления има вътре в самия себе си! Добре е всички те да бъдат извадени на бял свят, да се проанализират и да се оценят безпристрастно. Един такъв анализ вече би могъл да ги лиши от обичайната активност. Те са особено силни, когато са неосъзнати. Осъзнаването на тяхната вреда намалява значително тяхната сила. Анализът и самоконтролът могат силно да тласнат духа по пътя към Светлината. (7.404)
Старият завет за постоянна готовност с издигнато копие над дракона е предизвикан от необичайното упорство на астрала и неговите привички, склонности и желания. Понякога изглежда, че те са победени и убити, но не минава много време и убитите чудовища отново надигат глава и започват да терзаят своя породител. Затова е необходимо да се държи копието в постоянна готовност здраво в ръце, за да не се позволява на чудовището да надига своите глави. В противен случай преминалите Великия праг ще отнесат със себе си всичките си неизживени свойства и ще бъдат принудени да ги търпят докато породените от тях на земята енергии не изчерпят силите си върху тях. Иска или не иска, но развъплътеният дух се въвлича непреодолимо в онези слоеве на пространството, които са съзвучни на елементите, заложени от самия него в неговата същност. И ако тези елементи са от тъмнината, то и създаденото обкръжение ще бъде съответно. Победилият себе си тук, ще бъде победител и там. (8.132)
Корените на злото и плевелите са се загнездили много дълбоко още от миналите животи и да се изскубнат те отведнъж не е толкова просто. Но да се отскубнат е необходимо. Би било много по-лесно, ако не бяха тъмните подпалвачи, чиято задача е да раздухват опушените, размътени, тъмни нисши огньове. Погрешно е да се смята, че отстъпките и угаждането на собствените слабости и гласове може да ги засити и удовлетвори. Напротив, с това те само укрепват, засилват се и изискват нови и нови наслади. Техният апетит е ненаситен като огъня за хвърляните в него дърва. Пътят е един: контрол над желанията и въжделенията, задържане и обуздаване на всички тези импулси, особено в мислите. Разбира се, в основата на всички това стои астралът, който иска да живее със своите преживявания и склонности. Него не го интересува, че ще умре непосредствено след тялото, че натрупаните от него преживявания ще обременят непосилно духа, че за живота на Индивидуалността са необходими не астралните натрупвания, а висшите енергии и че той може да доведе човека до това, че цялата страница на даденото въплъщение да бъде зачеркната на Книгата на живота. Той иска единствено непрекъснато да преживява, да се безпокои, вълнува, страхува, завижда, злобее, дразни, да произвежда всевъзможни въжделения, да ласкае, да се унижава, да засища алчността си, да се преструва, да играе различни роли. Да се засити и задоволи астралът е невъзможно, както и човека, трупащ пари. Привидно удовлетворение може да настъпи за кратко време, след което желанието пламва с нова сила. Подчинението на астрала довежда до страшни последици, отдавайки човека във властта на тъмните. Затова те действат предимно чрез астрала и върху астрала. Астралът е средоточието на саможивостта. Думите „Отвърни се от себе си“ имат предвид именно астрала, а не висшето „Аз“ на човека. (8.208)