Предателство в смъртта

— Направих връзката, Мик. — Наблюдавайки изражението му, Рурк стигна до нови изводи. — Кълбото се размота, когато разбрах за връзката на Винс със сина на Нейпълс, след което се изясни, че в заговора участват Хайнрих и Джерад. Стори ми се странно, че ти не спомена Нейпълс, когато Ив те разпитваше за двамата убити в Корнуол.

— Нямаше начин, иначе щях да издам, че и аз съм замесен. Колкото до Хайнрих, той се беше отказал, преди да вляза в играта. Разбрах, че Нейпълс е побеснял заради „предателството“ на швабата… Значи си разбрал за ролята на Винс… Да не повярваш, че този жалък тип е син на прекрасна жена като Магда Лейн. Цял живот не си е мръднал пръста да се захване с някаква работа, разполагал е с купища пари, но е ламтял за още. Не е като нас двамата, дето си изкарваме хляба с много труд.

Мик се огледа и примирено въздъхна. Чувстваше се прекрасно в дома на стария си приятел, но май беше настъпил моментът да си вдигне чукалата.

— Е, какво ще правим, стари друже? Няма да ме предадеш на прекрасната ти съпруга, нали? В края на краищата още нищо не съм направил.

— Ще ми помогнеш да се добера до Нейпълс.

— Няма начин, приятел. Това означава да изложа скъпоценния си живот на опасност.

— И до Йост — продължи Рурк, сякаш не го беше чул.

Лукавата усмивка на Мик помръкна:

— Да му се не види, какво общо имам с дяволско изчадие като Силвестър Йост?

— И той като теб е човек на Нейпълс. Освен това е убил двама мои служители, за да се добере вашата банда до парите.

— Дрънкаш врели-некипели. Той не е замесен в играта. Нищо чудно Нейпълс да му е поръчал да очисти Брит и Джо — Бог да ги прости, бяха добри хора — обаче аз нямам нищо общо с този тип. За мой късмет никога не съм имал вземане-даване с него. Знаеш, че не е в моя стил.

— Да, едно време никога не би прибягнал до услугите на наемен убиец, но оттогава изминаха много години. Нейпълс ми устрои капан, използва двама от моите хора като пионки. Днес Йост едва не уби Съмърсет.

— Съмърсет ли? — Ръката на Мик се разтрепери и уискито се изплиска от чашата му. — Да не намекваш, че Нейпълс е накарал Йост да убие твоя иконом? Сбъркал си адреса, драги. Защо му е било да го прави…

Внезапно очите му се разшириха. Пребледня като платно, краката му се подкосиха. Вкопчи се в облегалката, за да запази равновесие, и се отпусна на креслото.

— О, Господи! Мили Боже! — Пресуши на един дъх уискито и обгърна с длани чашата, сякаш да спре треперенето на ръцете си. — Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. — Рурк замълча, прекоси стаята, взе бутилката и отново наля уиски в чашата на Мик. — Йост уби двама от моите служители, единият ми беше приятел. Едва по-късно разбрах причината — целта е била да се отвлече вниманието ми и да се насочи по фалшива следа полицията в лицето на прекрасната ми съпруга.

— Грешиш, това беше моята задача. Трябваше да те забаламосвам с разни мои проекти и същевременно да докладвам подробности около охраната на залата — например ако ви хрумне да промените разположението на камерите или на охранителите. Друго мое задължение бе да отвлека вниманието на ченгето… пардон, на съпругата ти, да я омагьосам със сладки приказки и джентълменско поведение. Най-важното обаче бе да държа под око оня мухльо Винс, да не би в последния момент да се разколебае и да изпее всичко на мама. Вярно е, че Лайза го контролира, но…