Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Министър-председателят ще ви приеме сега, господин Тръмпър - обяви младата жена, после го поведе по тясно стълбище, на чиито стени бяха закачени сложени в рамки снимки на бивши премиер-министри.
Тъкмо стигна до портрета на Чембърлейн, когато видя, че стои на стълбищната площадка пред мъж, висок към метър седемдесет и пет, който се беше разкрачил, бе сложил ръце на хълбоците си и го гледаше предизвикателно.
- Тръмпър! - извика Чърчил и му протегна ръка. - Радвам се, че успя да дойдеш толкова бързо. Дано не съм те откъснал от нещо важно.
„Само от учение по стрелба с минохвъргачка“, помисли Чарли, но реши да не го споменава и тръгна след мъжа, който го заведе с широка крачка в кабинета си.
Махна му с ръка да седне на удобен фотьойл край бумтящия огън, Чарли погледна пламтящите цепеници и си спомни как министър-председателят е призовал сънародниците си да пестят въглищата.
- Сигурно се питаш защо си тук - рече Чърчил, после запали пура и отвори папката, която бе сложил върху коляното си.
Започна да я чете.
- Така е, уважаеми господине - призна си Чарли, но с това не изтръгна никакво обяснение.
Министър-председателят продължи да чете листовете в дебелата папка.
- Както виждам, имаме общи неща.
- Така ли, господин министър-председателю?
- И двамата сме участвали в Голямата война.
- Войната, която трябваше да сложи край на всички войни.
- Да, и този път сбърка, нали? - подсмихна се Чърчил. - Но той си е бил политик. — Министър-председателят пак се подсмихна и продължи да чете. Най-неочаквано вдигна поглед. - Ала ние с теб, Тръмпър, имаме да играем далеч по- важна роля в тази война и не мога да допусна да си пилееш времето, като обучаваш новобранците в Кардиф как да боравят с минохвъргачки „Брен“.
„Излиза, че този хитрец е знаел още от самото начало“, рече си Чарли.
- Когато една нация е във война, Тръмпър - продължи министър-председателят, след като затвори папката, - хората си мислят, че победата е в кърпа вързана, стига да разполагаме с по-многочислена войска и с по-добро оръжие от врага. Но битките понякога се печелят или губят заради нещо, над което пълководците на полесражението нямат власт. Заради малко камъче, което понякога преобръща каруцата. Ето, днес създадох в Министерството на войната нов отдел, който да се занимава с разчитане на кодове и шифри. Отмъкнах от Кеймбридж двамата най-добри професори заедно с асистентите - да ни помогнат да излезем от затруднението. Те, Тръмпър, са неоценим коз, камъчето, за което ти споменах.
- Така си е, уважаеми господине - каза Чарли, макар да нямаше и представа за какво му говори Чърчил.
- Имам и други затруднения, Тръмпър, и според съветниците ми тъкмо ти си човекът, който ще предложи решение.
- Благодаря, уважаеми господине.
- Храната, Тръмпър, и по-важно, нейното разпределение. Доколкото разбрах от ресорния министър, лорд Ултън, запасите ни са на изчерпване. Не можем да организираме дори доставката на картофи от Ирландия. И така, една от най-големите трудности, пред които съм изправен сега, е как да напълня стомаха на народа, като същевременно воювам с врага и запазя пътищата за доставки отворени. Според министъра дори да пристигнела на пристанищата, храната не се разтоварвала със седмици, а накрая, дори и да я разтоварели, я откарвали не където трябва. За капак - продължи министър-председателят - селяните се оплакват, че не можели да си вършат работата както трябва, понеже, видите ли, сме мобилизирали най-добрите им работници и в замяна не сме им изпращали подкрепление. - Чърчил замълча, за да запали отново пурата. - И така, търся човек, който цял живот се е занимавал с това: купувал е, продавал е и е разпределял храна, човек, който знае що е тържище и когото ще уважават и производителите, и доставчиците. Накъсо, трябва ми човек като теб, Тръмпър. Ще те пратя при Ултън, да му бъдеш дясната ръка, да осигуряваш доставки на храна и да ги разпределяш така, че да стигат до когото трябва. За мен няма по-важна задача. Дано приемеш предизвикателството.