Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Ще бъдеш много по-полезен, ако се грижиш за магазините и ги зареждаш добре.
- Арнолд може да го прави не по-зле от мен - възрази мъжът и. — Освен това е с цели петнайсет години по-възрастен от мен.
Но волю-неволю трябваше да признае, че Беки е права, когато Дафни намина да им съобщи, че Пърси се е върнал в своя полк.
- Слава Богу, казали са му, че е прекалено стар, за да служи и този път в чужбина - довери им тя. - Накрая са го пратили в Министерството на войната.
На другия ден следобед, докато Чарли оглеждаше как върви ремонтът след поредната среднощна бомбардировка, Том Арнолд го предупреди, че задругата на Сид Рексол обмисляла да продаде останалите единайсет магазина, а също и самата кръчма „Мускетарят“.
- Няма да бързаме - отвърна Чарли. - След още една година той направо ще ни подари магазините.
- Нищо чудно обаче госпожа Трентам да ги купи на занижени цени.
- Не, няма да го направи, докато сме във война. При всички положения оная усойница е наясно, че съм с вързани ръце, докато насред Челси Терас зее кратер.
- Ах, да го вземат мътните! - възкликна Том, дочул воя на сирените. - Явно пак идват.
- Да, повече от очевидно е - съгласи се Чарли, след като погледна към небето. - Заведи продавачите в убежището. По-чевръсто де!
Изтича на улицата и видя как човек от Службата за противовъздушна отбрана минава с велосипед по средата на улицата и предупреждава колкото му глас държи, че всички трябва час по-скоро да се скрият в бомбоубежищата. Том Арнолд бе обучил управителите само за пет минути да затварят магазините и да отвеждат с факли всички продавачи и клиенти в приземията, където винаги държаха по малко храна. Покрай това Чарли се сещаше колко бързо са действали и по време на всеобщата стачка. Докато седяха в просторното хранилище под галерията на номер едно и чакаха бомбардировката да приключи, той огледа хората край себе си и си даде сметка, че мнозина от младежите вече са напуснали „Тръмпър“, за да се запишат доброволци в армията - от постоянните служители бяха останали едва две трети, повечето жени.
Някои от хората в бомбоубежището държаха в ръце невръстни деца, други се опитваха да подремнат. Двама от редовните клиенти се бяха разположили в ъгъла и си продължаваха партията шах, сякаш не се е случило нищо. В средата на подземието, където имаше повечко място, две момичета разучаваха нов танц, други просто спяха.
Всички чуваха как бомбите се сипят над тях. Беки и Чарли бяха сигурни, че една е паднала съвсем наблизо.
- Може би върху пивницата на Сид Рексол? - попита той и се помъчи да скрие усмивката. - Тъкмо ще се научи да не се лакоми толкова.
Накрая сирената засвири отбой и те излязоха навън, където вечерният въздух бе изпълнен с прахоляк и сажди.
- Оказа се прав за кръчмата на Сид Рексол - рече Беки и погледна към пресечката, Чарли обаче бе приковал очи другаде.
Жена му също се извърна натам. Една от бомбите беше паднала точно в средата на магазина за плодове и зеленчуци.
- Ах, негодниците му с негодници! - възкликна Чарли. - Този път вече прекалиха. Записвам се доброволец.
- И какво ще постигнеш с това?
- Нямам представа. Но поне ще знам, че участвам във войната, вместо да стоя със скръстени ръце и да я наблюдавам отстрани.
- А магазините? Кой ще движи нещата в тях?
- Докато ме няма, ще ги поеме Арнолд.
- Ами Даниъл, ами аз? И за нас ли ще се грижи Том? - подвикна Беки.
Чарли помълча - обмисляше молбата на жена си.
- Даниъл е достатъчно голям, сам ще се грижи за себе си, а ти ще бъдеш много заета, все пак трябва да спасим „Тръмпър“. Затова, Беки, не ме моли повече, вече съм решил.
От този миг нататък, каквото и да говореше и да правеше, тя не бе в състояние да го разубеди. За нейна изненада Кралският стрелкови полк на драго сърце прие обратно в редиците си стария сержант и веднага го изпрати на обучение в лагер край Кардиф.
Под тревожния поглед на Том Арнолд Чарли целуна жена си, прегърна сина си, ръкува се с изпълнителния директор на своята фирма и им махна за довиждане.
Почувства се едва ли не грохнал старец, докато пътуваше с влака за Кардиф, заобиколен от разпалени младежи с грейнали лица, които надали бяха много по-големи от Даниъл и упорито му говореха на „вие“. На гарата ги чакаше очукан камион, който ги закара по живо, по здраво в казармата.
- Радвам се, че отново си при нас, Тръмпър - рече някой, когато след близо двайсет години Чарли отново излезе на плаца.
- Стан Ръсел! Божичко, ти ли сега си ротен? А беше младши ефрейтор, когато...
- Аз съм, аз съм - потвърди Стан, сетне тихо му каза: - Ще имам грижата да ти спестя някои неща, мой човек.