Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Бежанецът се усмихна за пръв път, при което се видяха два златни зъба. Вдигна куфарчето, което бе оставил отстрани на фотьойла, сложи го върху писалището на Чарли и после го отвори бавно. Чарли се взря прехласнат в най-красивите скъпоценни камъни, които някога бе виждал: диаманти и аметисти, някои в прелестен обков. Посетителят махна тънката преграда и отдолу се показаха още скъпоценни камъни: рубини, топази, диаманти, перли, нефрити, с които бе пълно дълбокото отделение на куфарчето.
- Това е само малка част от нещата, повечето се наложи да оставя в Германия. Наследил съм бижутерията от баща си и от дядо си. Сега съм принуден да продам всичко, което успях да измъкна, иначе семейството ми ще умре от глад.
- Значи сте били бижутер.
- Да, в продължение на двайсет и шест години - потвърди господин Шуберт. - От най-ранна възраст.
- И колко се надявате да вземете за това? - кимна Чарли към куфарчето.
- Три хиляди лири стерлинги - отговори без колебание господин Шуберт. - Камъните струват много повече, но вече нямам време и желание да се пазаря.
Чарли отвори чекмеджето отдясно, извади чекова книжка и написа „Изплатете на господин Шуберт три хиляди лири стерлинги.“ Приплъзна чека по писалището.
- Но вие не проверихте дали са истински - изуми се посетителят.
- Не се налага - отвърна Чарли и стана от стола. - От днес сте новият управител на бижутерията, именно вие ще продадете камъните. Иначе казано, ще се наложи да ми давате обяснения, ако не успеете да ги продадете на цената, която сам сте определили. Щом си получите аванса, ще обсъдим и заплатата.
Върху лицето на господин Шуберт грейна усмивка.
- Добре ви учат в Ист Енд, господин Тръмпър.
- Там ваши сънародници - дал Бог, непрекъснато ни дишат във врата - усмихна се и Чарли. - Не забравяйте, че сред тях беше и моят тъст.
Бен Шуберт се изправи и прегърна новия си шеф.
Чарли не бе предвидил едно: колко много бежанци евреи ще започнат да идват в бижутерия „Тръмпър“, за да търгуват с господин Шуберт. Вече не му се налагаше да се притеснява за бижутерския магазин.
Някъде след седмица Том Арнолд нахълта, без да чука, в кабинета на председателя на управителния съвет. Чарли веднага видя, че изпълнителният директор е много развълнуван, и попита:
- Какво се е случило, Том?
- Кражба.
- Къде?
- Номер сто трийсет и три - дамското облекло.
- Какво са взели?
- Една пола и два чифта обувки.
- Постъпи както го изисква правилникът. Първото, което трябва да направиш, е да се обадиш в полицията.
- Не е толкова просто.
- И какво му е сложното? Кражбата си е кражба.
- Да де, но жената твърди, че...
- Че майка и е на деветдесет години и умира от рак, да не говорим пък, че всичките и деца са сакати.
- Не, твърди, че ти е сестра.
Чарли се облегна на стола, помълча и въздъхна тежко.
- Какво направихте?
- Засега нищо. Казах на управителя да задържи жената, докато поговоря с теб.
- Идвам веднага.
Стана иззад писалището и тръгна към вратата.
И двамата не си размениха и дума, докато не отидоха на номер сто трийсет и три, където притесненият управител ги чакаше на входа.
- Извинявайте, господин председателю - бяха първите думи на Джим Грей.
- Няма за какво да се извиняваш, Джим - отвърна Чарли, докато вървеше към кабинета на управителя, където завариха Кити да седи на масата с кутийка пудра в ръка и да се гледа в огледалцето - дали червилото и не се е размазало.
Щом видя брат си, тя щракна кутийката и я пусна в дамската си чанта. На масата пред нея бяха оставени два чифта модни кожени обувки и плисирана яркочервена пола. Кити очевидно си падаше само по най-доброто - бе взела от най-скъпата стока. Усмихна се на Чарли. Червилото не и помогна особено.
- Ето, най-големият шеф вече е тук, сега ще видиш коя съм аз - изгледа тя на кръв Джим Грей.
- Ти си крадла - подвикна брат и. - Ето каква си.
- Я не се занасяй, Чарли! Бълха те ухапала - отговори жената без следа от угризения.
- Това няма никакво значение, Кити. Ако...
- Ако ме пратиш в участъка, репортерите ще има да пот риват ръце. Не можеш да си позволиш да ме задържат под стража, знаеш го не по-зле от мен.
- Този път вероятно няма да те предам на полицията - потвърди Чарли, - но от мен да го знаеш, прощавам ти за последен път. - Той се обърна към управителя и добави: - Ако тази жена се опита още веднъж да изнесе нещо, без да го е платила, не ме търси, обади се направо в полицията, нека я арестуват. Ясен ли бях, господин Грей?
- Да, шефе.
- Да, шефе, не, шефе. Какво се дуеш като пуяк бе! Не се притеснявай, Чарли, няма да те безпокоя повече.