Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- В такъв случай ще се обадя - отвърна Чарли и след като излезе от залата, се качи в хотелската стая и помоли телефонистката да го свърже.
- Какво мога да направя за теб, Дафни?
- Не ти, а аз, както винаги, ще направя нещо за теб. Прочете ли днешния „Таймс“?
- Прегледах заглавията. Защо? - попита Чарли.
- В такъв случай не е зле да видиш страницата с некролозите. И най-вече последния ред на един от тях. Няма да ти губя повече времето, скъпи, министър-председателят постоянно ни напомня каква жизненоважна роля си играел за победата ни във войната!
Чарли се засмя точно когато Дафни затвори.
- С какво мога да бъда полезен? - попита Селуин.
- Намери ми днешния брой на „Таймс“.
Когато младежът се върна с вестника, Чарли разлисти припряно страниците, докато откри некролозите: адмирал сър Алегзандър Декстър, командващ, проявил през Първата световна война завидни тактически умения, Дж. Т. Макфърсън, въздухоплавател и писател, и сър Реймънд Хардкасъл, индустриалец...
Чарли прегледа набързо подробностите от биографията на сър Реймънд: роден и завършил образованието си в Йоркшир, в началото на века наложил инженерното дружество на баща си, превърнало се през двайсетте години в едно от най-могъщите промишлени предприятия в Северна Англия. През 1938 година Хардкасъл продал за седемстотин и осемдесет хиляди лири стерлинги дяла си на „Джон Браун и сие“. Но Дафни се оказа права - само последният ред от некролога наистина имаше някакво отношение към Чарли.
„Сър Реймънд, чиято съпруга е починала през 1914 г., има две дъщери, госпожица Ейми Хардкасъл и госпожа Трентам, които ще наследят богатството му.“
Чарли вдигна телефонната слушалка на апарата върху писалището и помоли да го свържат с един номер в Челси. След малко се обади Том Арнолд.
- Та къде, казваш, може да бъде намерен Рексол? - бе единственото, което Чарли го попита.
- Както ти обясних последния път, когато прояви интерес, господин председателю, сега Рексол държи пивница „Щастливият бракониер“ в някакво селце на име Хатъртън в Чешир.
Чарли благодари на изпълнителния директор и без да казва дума повече, затвори.
- Мога ли да помогна с нещо? - попита делово Селуин.
- Каква ми е програмата до довечера, Артър?
- Ами още не са приключили с ряпата, после цял следобед се предвижда да присъствате на още доклади. Довечера има официален прием за участниците в конференцията, на която вие ще представлявате държавата, а утре сутринта трябва да връчите годишните награди на млекопроизводителите.
- В такъв случай се моли да се върна за приема - рече Чарли.
Изправи се и грабна балтона си.
- Да дойда ли с вас? - предложи Селуин, като се опитваше да не изостава от шефа си.
- Не, благодаря ти, Артър. Излизам по лична работа. Само ме покривай, докато се върна.
Изтича надолу по стълбите и излезе на двора. Шофьорът дремеше мирно и кротко зад волана. Чарли се метна в автомобила и затръшна вратата толкова силно, че събуди човека.
- Закарай ме в Хатъртън.
- Хатъртън ли?
- Да, Хатъртън. Излез откъм южната част на Карлайл, дотогава ще разбера къде точно отиваме.
Чарли отвори пътната карта, намери последната страница и прокара пръст по имената на селищата, започващи с „X“. В списъка имаше пет села с името Хатъртън, за късмет само едно се намираше в Чешир. Единствената друга дума, която изрече по време на цялото пътуване, бе „по-бързо“. Повтори я няколко пъти. Минаха през Ланкастър, през Престън и Уорингтън, докато накрая, половин час преди обедната почивка, спряха пред „Щастливия бракониер“.
Когато Чарли влезе в пивницата, Сид Рексол го зяпна с отворена уста - направо не повярва на очите си.
- Яйце по шотландски52 и халба от най-хубавата горчива бира. И внимавай да не ме излъжеш в грамажа! - ухили се Чарли и остави куфарчето отстрани до себе си.
- Божичко, кой вятър те е довял чак тук, Тръмпър! - възкликна Сид, след като се провикна през рамо:
- Едно яйце по шотландски, Хилда, и ела, моля ти се, да видиш кой ни е дошъл на крака.
- Отивам на конференция на земеделците в Карлайл - обясни Чарли. - Викам си, защо да не се отбия и да не изпия една бира със стария си приятел!
- Много мило, много мило - рече Сид и сложи върху тезгяха халбата горчива бира. - Напоследък четем често за теб по вестниците и колко си допринесъл заедно с лорд Ултън за победата ни във войната. Това е то, вече си ни знаменитост!
- Министър-председателят ми възложи важна работа - потвърди Чарли. - Дано допринасям с нещо - добави той с надеждата, че думите му са прозвучали достатъчно високо- парно.
- Ами магазините, Чарли? Вероятно не ти остава време за тях, кой ги движи?