Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Брат и явно не и повярва.
- Другата седмица заминавам за Канада. Както личи, поне един човек от семейството наистина се вълнува от мен.
Чарли понечи да възрази, но Кити грабна полата и обувките, пъхна ги в торбата и профуча като хала покрай тримата мъже.
- Един момент - опита се да я спре Том Арнолд.
- Я си гледай работата - озъби му се през рамо Кити и излезе от магазина.
Том се извърна към председателя на управителния съвет, който продължаваше да стои като попарен и да гледа как сестра му изскача на улицата, без дори да се обърне.
- Не се притеснявай, Том. Няма да се разорим.
На трийсети септември 1938 година министър-председателят се завърна от Мюнхен, където бе преговарял с канцлера на Германия. Чарли не бе особено убеден от мирния договор, който Чембърлейн развяваше пред фотообективите: след разказа на Бен Шуберт, който все пак бе очевидец на ставащото в Третия райх, той беше сигурен, че войната с Германия е неизбежна. В Парламента обсъждаха дали да не въведат всеобща мобилизация за мъжете над двайсет години. На Чарли не му се и мислеше, че може да загуби сина си в поредната война с Германия - Даниъл бе последна година в „Сейнт Пол“ и се канеше да кандидатства в университета. Страховете му станаха още по-големи, когато след няколко седмици момчето получи стипендия за колежа „Тринити“ в Кеймбридж.
На първи септември 1939 година Хитлер нахлу в Полша и Чарли си даде сметка, че разказите на Бен Шуберт изобщо не са преувеличени. Два дни по-късно Великобритания се включи във войната.
Първите няколко седмици цареше нещо като затишие пред буря. Чарли още не искаше да повярва, че Великобритания е във война, и това можеше да му бъде простено, ако не бяха мъжете в униформа, които все по-често се мяркаха по Челси Терас, и продажбите не бяха спаднали.
През това време за продан бе обявен само ресторантът. Чарли предложи на господин Скалини прилична цена, която той прие начаса, а после побърза да се върне в родната Флоренция. Извади по-голям късмет от други, които бяха изселени само защото носеха италианско или германско име. Чарли веднага затвори ресторанта, понеже не знаеше за какво да използва помещенията - през 1940 година на лондончани не им беше до заведения. След покупката на ресторанта само книжарницата и магазините, собственост на задругата на господин Рексол, оставаха в чужди ръце, но от ден на ден за всички ставаше все по-очевидно значението на пустеещите жилища, които се водеха на госпожа Трентам.
На седми септември 1940 година привидното затишие приключи: самолетите „Луфтвафе“ осъществиха първото голямо нападение срещу столицата. След него лондончани започнаха да се изнасят масово в провинцията. Чарли все така упорито отказваше да се съобрази с новите обстоятелства и дори нареди по всички витрини да се наслагат табели „Магазините работят както обикновено.“ Единствената отстъпка, която направи пред хер Хитлер, бе да премести спалнята си в сутерена и да смени пердетата с черни завеси.
Два месеца по-късно беше събуден посред нощ от дежурния полицай, който му съобщи, че на Челси Терас е паднала първата бомба. Както беше по халат и пантофи, Чарли измина на бегом целия път от Литъл Болтънс през Трегънтър Роуд, за да провери какви са щетите.
- Има ли загинали? - попита той, както тичаше.
- Поне ние не знаем да има - отвърна полицаят, който се опитваше да не изостава.
- Кой магазин е уцелен от бомбата?
- Нямам представа, господин Тръмпър. Знам само, че поне отдалеч Челси Терас като че ли гори от единия, та до другия край.
След като зави по Фулам Роуд, Чарли се изправи пред ярки пламъци и черни кълба дим, извисили се към небето. Бомбата беше паднала точно в средата на жилищните сгради, собственост на госпожа Трентам, и ги бе разрушила до основи. Витрините на три от магазините на Чарли също се бяха счупили, сериозно бе пострадал и покривът на магазина за шапки и шалове.
Когато пожарникарите най-сетне си тръгнаха, от жилищните сгради не беше останало нищо друго освен сив, изкорубен от бомбата скелет, който тлееше насред улицата. Минаха няколко седмици и Чарли осъзна очевидното: госпожа Трентам изобщо нямаше намерение да разчиства купчината отломъци и развалини, щръкнала в средата на Челси Терас.
През май 1940 година Чърчил пое от Чембърлейн поста министър-председател и това вдъхна на Чарли малко повече надежди за бъдещето. Той дори спомена на Беки, че смятал отново да се запише доброволец.
- Поглеждал ли си се наскоро в огледалото? - прихна жена му.
- Знам, бързо ще вляза във форма - увери я Чарли и си глътна корема. - При всички положения им трябват хора не само за предната линия.