Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Самите докери посрещнаха добре шофьорките, а профсъюзните водачи така и не разбраха, че Чарли разговаря с тях на един език, а в министерството - на съвсем друг.
След като отстрани пречките пред разпределението на хранителните продукти, той се натъкна на други две затруднения. От една страна, земеделците се оплакваха, че не са в състояние да произвеждат достатъчно храна, понеже въоръжените сили им взимали най-кадърните мъже, от друга, Чарли установи, че и вносът на продукти от чужбина е недостатъчен заради успешната кампания на германските подводници.
Той предложи на Ултън две решения:
- Осигурихте ми момичета, които да карат камионите, сега трябва да ми намерите и млади жени, които да работят на полето - рече му той. - Този път ми трябват пет хиляди - това е броят на хората, които според самите земеделци не им достигали.
На другия ден Ултън даде интервю пред Би Би Си и призова страната да намери момичета, които да работят по фермите. През първите двайсет и четири часа молби подадоха петстотин млади жени и до два месеца и половина Ултън осигури петте хиляди момичета, поискани от Чарли, който обаче не започна да отпраща желаещите, докато броят на записалите се доброволки не достигна седем хиляди - това вече накара председателят на Националния съюз на земеделците да грейне в усмивка.
Колкото до вноса на хранителни продукти Чарли посъветва Ултън да замени картофите, които все не достигаха, с ориз.
- Но откъде ще го купим този ориз? - завайка се министърът. - Пътуването до Китай и Далечния изток е твърде опасно.
- Знам, знам - увери го Чарли. - В Египет познавам доставчик, който всеки месец е в състояние да ни осигури един милион тона.
- Можем ли да разчитаме на него?
- Разбира се, че не. Но брат му и досега работи в Ист Енд, ако го изселим за някой и друг месец, все ще се споразумея със семейството му.
- Ако пресата надуши какво сме намислили, жив ще ме одере.
- От мен няма да научи, господин министре.
На другия ден Ели Халил се озова в затвора „Брикстън“, а Чарли замина със самолет за Египет, за да сключи с брат му сделка за един милион тона ориз месечно, всъщност заделени за италианците.
Споразумя се с египтянина половината доставки да се плащат в лири стерлинги, а другата половина - в пиастри, а също, ако доставките пристигат навреме, в Кайро да не се появяват никакви документи за тях. Чарли заплаши Насим Халил, че ако не изпълни това условие, египетските власти ще научат всичко за сделката.
- Справедливо е, Чарли, но ти всъщност винаги си бил много точен. А брат ми Ели? - попита египтянинът.
- В края на войната ще го освободим, но само ако оризът пристига навреме.
- Чудесно - съгласи се Насим. - Някоя и друга годинка зад решетките ще му дойде добре. Така де, Ели е от малцината членове на семейството, които още не са били задържани по волята на Негово величество.
Чарли се стараеше да прекарва поне два-три часа седмично с Том Арнолд, за да не губи връзка с Челси Терас. Волю-неволю Том бе принуден да докладва, че фирма „Тръмпър“ постоянно е на загуба и той е трябвало да затвори пет от магазините, а други четири да закове с дъски - това натъжи Чарли, защото съвсем наскоро Сид Рексол му беше писал, че е готов да му продаде всички магазини на задругата, както и разрушената при бомбардировките пивница на ъгъла, и то за шест хиляди лири стерлинги общо, сума, която според Рексол самият Чарли му е предлагал навремето. Както кръчмарят напомняше във второ писмо до Арнолд, единственото, което Чарли трябвало да стори, било да подпише чека.
Чарли прочете договора, приложен от Рексол, и каза:
- Давах му тези пари много преди да избухне войната. Върни му книжата. Сигурен съм, че догодина по това време той ще предлага същите магазини най-много за четири хиляди лири стерлинги. Но гледай да не го дразниш, Том.
- Няма да е лесно - отвърна изпълнителният директор. - Откакто „Мускетарят“ бе разрушен от бомба, Сид отиде да живее в Чешир. Отворил е кръчма в някакво селце на име Хатъртън.
Наложи се Чарли да се раздели с Том и да замине за Саутхамптън - беше пристигнала първата пратка ориз от Халил. Момичетата бяха отишли с камионите да натоварят чувалите, но директорът на пристанището отказвал да освободи стоката, понеже не му били представени нужните документи. На Чарли изобщо не му се биеше толкова път и той не смяташе да го прави всеки месец.
Когато пристигна на пристанището, установи, че профсъюзите не създават никакви спънки и са готови веднага да разтоварят от кораба цялата стока, а момичетата само чакат камионите да бъдат натоварени, за да потеглят.