Владение на мрака

— Аз самата никога не съм харесвала особено Матиас — каза Бел. — Така или иначе, благодаря ви за помощта. Ще прескоча до Совичиле, за да разбера дали в агенцията за недвижими имоти ще могат да ме насочат към Гейб.

Учудващо бе как човек можеше да научи нещо полезно дори от най-необещаващата среща, мислеше си Бел, когато потегли отново. Сега вече разполагаше с втори източник, който твърдеше, че Матиас е англичанин, независимо от тевтонския произход на името му и това, че партньорката му е била от Германия. Британец, който не признава произхода си, с артистични наклонности, свързан по някакъв начин с плакатите, с които е бил искан откупът, при това приятел на човека, чийто син приличаше смущаващо много на Кат Грант и на нейния баща. Всичко това започваше да придобива изкусителни очертания в съзнанието й.

Двама млади мъже, начинаещи художници, които познават Кат Грант, защото тя се движи в същата среда като тях. А знаят и за богатството на баща й. Измислят начин да се сдобият с много пари. Ще отвлекат Кат и детето й, и ще представят отвличането като политически акт. Ще се измъкнат с откупа и никога вече няма да им се налага да рисуват по поръчка, ще могат да работят така, както желаят самите те. На пръв поглед идеята изглежда добре. Само че всичко се обърква ужасяващо и Кат загива. Бебето и парите остават при тях, само че те вече са преследвани за убийство.

Ако на тяхно място бяха професионални престъпници, те са щели да знаят как да постъпят и да бъдат достатъчно безсърдечни, за да направят необходимото. Но това са били добре възпитани, цивилизовани момчета, които са си мислели, че си позволяват нещо само малко по-сериозно от някоя студентска лудория. Вероятно са разполагали с такава лодка, с която са можели просто да продължат през Северно море към Европа, и точно това са направили. В крайна сметка Даниъл се установява в Италия, а Матиас — в Германия. И Някъде през този период те решават да не убиват детето, нито пък да го изоставят. Каквато и да е причината, то остава при тях. Даниъл го отглежда като свой син. Благодарение на парите от откупа двамата с детето са обезпечени и по ирония на съдбата Даниъл успява да си изгради нелоша репутация като художник. Но не може да се възползва от успеха си, за да продава работите си на по-висока цена, като дава интервюта в медиите и подпомага маркетинга с представяне на собствената си личност, защото знае, че е преследван престъпник. Знае също, че синът му не е Гейбриъл Поршъс. Той е Адам Макленън Грант, млад мъж, носещ проклятието на характерните си черти.

Сценарият несъмнено беше привлекателен. Действително, будеше и много въпроси — как са успели да се доберат до откупа, при положение че са се лутали в тъмното, опитвайки се да открият мъртвата жена, която го е носела? Как са надхитрили проследяващите устройства, които полицаите са били поставили в сака с откупа? Как са се измъкнали с лодката, без да бъдат забелязани от хората в хеликоптера? Как са могли двама студенти в колеж по изкуствата да се доберат до огнестрелно оръжие по онова време? Все основателни въпроси, но Бел беше сигурна, че по един или друг начин ще съумее да ги заобиколи. Щеше да й се наложи — такова нещо не можеше да се подмине само заради няколко неудобни въпроса.