Да извадим „Титаник“

Мъжът бавно свали баретата си и отмота шала, закриващ долната половина на лицето му.

— Но това е мръсното копеле, което заби нож в Удсън — изсъска Джордино.

— Съжалявам за случилото се — каза спокойно Мъркър. — Първата грешка на Удсън беше, че ме позна. Можеше още да живее, ако не беше продумал. А втората му, и фатална грешка беше, че се нахвърли върху мен.

— Удсън ти беше приятел.

— Шпионският занаят не допуска приятелства.

— Мъркър — обади се Сандекър. — Мъркър и Дръмър. Злато и Сребро. Имах доверие и на двама ви, а вие предадохте НЮМА. От две години сте ни предавали. И то за какво? За шепа мръсни долари.

— Съвсем не са шепа, адмирале. — Мъркър прибра ножа обратно в калъфа. — Повече от достатъчно са, за да водим с брат ми изискан начин на живот още дълго занапред.

— Я чакайте, той откъде всъщност изникна? — попита Гън. — Нали Мъркър беше в лазарета на доктор Бейли на „Каприкорн“?

— Промъкнал се е тайно във вертолета на Стърджис — поясни Пит, — като е превързал кървящата си глава с проклета носна кърпа.

— Не може да бъде! — изтърси Стърджис. — Та ти нали беше с мен, Пит, когато отворих капака на товарното отделение. Като не броим госпожа Сийграм, вертолетът беше празен.

— Мъркър е бил там със сигурност. След като се е измъкнал от доктор Бейли, той не е отишъл в своята каюта, а в каютата на брат си Дръмър, където се е преоблякъл с чисти дрехи и е обул каубойски ботуши. После се е вмъкнал незабелязано във вертолета, изхвърлил е спасителния сал и се е скрил под калъфа му. За нещастие Дана се върнала да търси чантичката си с гримове. Когато коленичила да я издърпа, погледът й паднал върху подаващите се изпод калъфа ботуши. За да не я оставя да го изпорти за бягството му, той я цапардосал по главата с чук, който явно му се е намирал подръка, завил я с мушама и отново се е пъхнал в скривалището си.

— Значи още е бил в товарното отделение, когато ние открихме госпожа Сийграм.

— Не. Дотогава е изчезнал оттам. Ако си спомняш, след като ти отвори вратата на товарното, ние изчакахме известно време, за да се ослушаме за някакво движение вътре. Такова нямаше, защото междувременно Мъркър се е бил изнизал в командната кабина, възползвайки се от шума на електродвигателите, задвижващи капака. Докато ние с теб си играехме на преследвачи и влязохме в товарното, той е спуснал стълбичката от кабината и спокойно е потънал в нощта.

— Но защо е трябвало да хвърля чук във витлата? — продължаваше да недоумява Стърджис. — Какво е целял с това?

— Понеже ти долетя с вертолет от „Каприкорн“ празен — отвърна му самият Мъркър — и нямаше да товариш нищо, не можех да рискувам да излетиш обратно, без да отвориш вратата на товарното. Ти ме беше затворил там, без да подозираш.

— След което си си плюл на ръцете — обърна се Пит към Мъркър — и си засновал из кораба, следвайки чертежа, който без съмнение ти е дал брат ти Дръмър. Първо си взел ръчното устройство за рязане на брат ти и си срязал влекателното въже, докато Чийф Баском и хората му са си почивали между контролните обиколки. После си прерязал котвените въжета на вертолета, изпълнен с огромно задоволство — убеден съм в това — знаейки, че той ще се прекатури в морето заедно с мен.