Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Смъртно болна? Мислех, че просто отново има пристъп на воднянка.
— Имам приятели в двора, които ми изпращат новини. Сериозно е, много сериозно. Кити, кралицата е прихванала едра шарка. Вярно е: едра шарка, и тя вече е в безсъзнание. Не може да говори или да се движи. Кой знае, може вече да е умряла. Може би лежи мъртва в този момент. Тайният съвет е свикан на спешно заседание. Постоянно получавам съобщения. Опитват се да изберат наследник, ако Елизабет умре.
— Ако умре? — изричам задавено думите. Тя е такова проклятие и такъв бич в живота ми, че ми е трудно да си представя свят без нея. — Да умре? Елизабет може да умре?
— Да! Не ме ли чуваш? Може да умре. Изглежда немислимо, но е повече от вероятно. Тя има едра шарка, а не е силна. На легло е и температурата ѝ се покачва. Тайният съвет е свикан. Трябва да изберат наследник, ако тя не проговори. Онемяла е от температурата, умът ѝ блуждае. Говорят за Хенри Хейстингс, за Мери, кралицата на шотландците, или за Маргарет Дъглас — той замълчава, усмихва ми се, очите му блестят. — Но най-вече, разбира се, настояват за теб.
Поемам си дъх. Спомням си деня, в който короната беше предложена на Джейн и тя знаеше, че трябва да я приеме.
— За мен — казвам безизразно. Мисля си за Джейн и колко ужасно опасна е амбицията, мисля си за изкушението на короната и за бъдещето на сина си.
— Завещанието на Хенри VIII посочва майчиния ти род непосредствено след Елизабет — казва той спокойно. — Не майката на Маргарет Дъглас, не шотландската линия, а първо майка ти, а после теб. Елизабет каза, че наследството би трябвало да следва естествения ред, но Тайният съвет няма да допусне на престола на Англия Мери, кралицата на шотландците, която е наполовина Гиз, в момент, когато сме във война с Франция и нейното семейство. Завещанието на стария крал Хенри посочваше твоя род. Завещанието на крал Едуард посочваше първо Джейн, а после теб. Има само една протестантска наследница от рода на Тюдорите. Това си ти. Всичко сочи към теб.
Мисля. Поемам си дъх и си помислям за сина си и за бебето, което би трябвало да се роди като принц. Моето затворничество е изострило амбицията ми. След страданията, които понасям за това, че съм наследница, не мога да премълчавам правата си над престола.
— Готова съм — казвам, въпреки че гласът ми трепери леко. — Готова съм. Мога да нося короната на сестра си.
Той издишва шумно, сякаш изпитва облекчение, че зная своя дълг към страната си, че съм подготвена да заема мястото си на трона.
— Елизабет може да е мъртва дори сега и може да ти носят короната. Може да идват с прилива на баржа от Хамптън Корт.
— Да идват при мен тук, в Тауър?
— Тук в Тауър.
Помислям си какво ужасно злощастие би било да започна царуването си тук, където Джейн започна и завърши своето. А после си помислям колко глупава мисъл е това. Би трябвало да подготвям речта си за мига, в който ще дойдат да ми съобщят, че Елизабет е мъртва.
— Възможно ли е да има война? — питам настоятелно. — Ако заема престола, папистите ще се вдигнат ли срещу мен?
Той се намръщва.
— Почти сигурно не. Не биха имали подкрепа. Мери, кралицата на шотландците, не може да ни нападне, докато във Франция цари смут и безпорядък, а близките ѝ не могат да изпратят френски войски да я подкрепят. Маргарет Дъглас води война чрез писма, но не разполага с армия и с подкрепа в страната. Самата тя е арестувана, а съпругът ѝ плаче на решетките на прозореца си и не може да ѝ бъде от помощ. Хенри Хейстингс е от старата кралска фамилия и няма подкрепа. Няма никой друг. Това трябва да е твоето време. Това трябва да е подходящият момент за теб — той кимва към затворената врата на стаята на прислужницата. — И за него. Безспорния наследник.
На вратата се потропва тихо и аз скачам на крака, събарям масата и разливам виното.
— Сега ли? — питам. Чувствам как сърцето ми блъска като чук и си помислям за бебето, защитено и безмълвно в корема ми, и за брат му в съседната стая. Помислям си, че ние сме новото кралско семейство и може би ми носят короната.
Нед прекосява стаята с три големи крачки и отваря вратата. Там стои стражът, придружен от още един мъж.
— Вестоносец, милорд — казва почтително стражът. — Каза, че трябвало да ви види.
— Добре сте направили, че сте го довели при мен — казва Нед непринудено. Стражът отстъпва назад и пратеникът влиза в стаята.
Не мога да откъсна очи от свитъка в ръката му. Навярно върху него е кралският печат, навярно членовете на Тайния съвет ми съобщават за смъртта на Елизабет и ме уведомяват, че са на път към нас.