Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Храним се сами, всеки в собствената си стая, но Нед идва в стаите ми веднага след като съдовете бъдат раздигнати от масата, а слугите му се оттеглят за през нощта. Стражът го пуска да влезе и ние отиваме в леглото за коледните целувки. Откакто коремът ми наедря, не сме се любили, но отърквам лице в голите му гърди и той ме разсъблича, за да може да гали гордата извивка на корема ми.
— Не вреди ли на детето, като се пристягаш толкова? — пита той.
— Не мисля — казвам. — Крих Теди до последните месеци.
— Толкова се радвам, че съм с теб този път — той заравя лице в топлите ми гърди. — Сигурно съм най-щастливият мъж, задържан някога зад тези стени.
Изкисквам се.
— Не дълбаеш ли в камъка? Не броиш ли дните?
— Моля се за освобождаването ни — казва той сериозно. — И мисля, че то ще настъпи скоро. Кралицата трябва да свика парламента, ако иска пари за армията си във Франция. А парламентът отказва да ѝ отпусне средства, ако не посочи наследника си. Хванали са я натясно. Всички лордове от Тайния съвет се срещат насаме още от Дванайсетата нощ, и най-много са тези, които желаят ти да бъдеш посочена за нейна наследница.
Изпускам едва доловима въздишка.
— Значи признават, че сме женени?
— Винаги са го знаели — уверява ме той. — Просто не смееха да ѝ се противопоставят преди. Освен това нали накараха и двама ни да се закълнем, че бракът ни е валиден, пред архиепископа на Кентърбъри, който записа това, за да го представи пред кралицата на Англия. Кентърбърийският архиепископ чу брачните ни обети. Едва ли можем да бъдем по-законно женени. Вече никой не може да го отрече.
Засмивам се гласно.
— Не бях мислила за това! Какви глупаци са! Да се вкарат сами в капан, когато се надяваха да хванат нас.
— Глупаци — казва той с дълбоката наслада на любовник в обятията на своята възлюбена. Никой друг няма значение, никой друг не е важен за нас двамата, преплетени в леглото, докато огънят хвърля потрепващи отблясъци по полуголите ни тела: — Глупаци в глупав свят, изгнаници от света на нашата радост.
Тауър
Лондон, пролетта на 1563 г.
Мери идва да ни види и носи за Теди няколко прясно изпечени хлебчета във форма на хора с очи от черни стафиди, от кралската пекарна, натоварена е с дребни подаръци.
— Небеса, какви са тези неща? — питам я.
Тя се смее, изсипвайки подаръците върху масата.
— Докато вървях през града, хората ме разпознаваха и ми даваха неща за теб. Едва не ме премазаха. Стражът, който ме придружи, показа на коменданта всички неща, които носеше, за да се увери, че сред тях няма бележки.
— Подаръци ли? — питам.
— Всевъзможни малки играчки и дреболии. Хората те обичат. Всички ми казват, че би трябвало да бъдеш освободена и да ти позволят да живееш със съпруга си. Всички в Англия смятат, че не си направила нищо лошо и трябва да бъдеш освободена. Всички — имам предвид наистина всички — от дамите в двора до развратниците в Смитфийлд.
— Защитават ме, така ли?
— Мисля, че са готови да потеглят на поход в твоя защита.
Не казваме нищо и само се споглеждаме за миг.
— Никакъв поход — казвам тихо. — Както и да е — хвала на Бога, че не си прихванала едрата шарка — казвам и я целувам. Неудобно ми е да се привеждам и тя го забелязва веднага.
— Върху мен шарката ще е доста едра — отбелязва тя. — Какво става с теб? Да не си наранила гърба си, та си толкова схваната?
Изчаквам я, докато успее да се намести на стола, а после притискам пръст върху устата ѝ за да ѝ попреча да извика.
— Чакам дете — прошепвам в ухото ѝ.
Тя остава с широко отворени очи в хватката ми, докато я пускам.
— Боже мой, как? — пита настойчиво.
Засмивам се. Мери е винаги толкова практична.
— Откакто ни обявиха за виновни, комендантът пуска Нед да идва при мен през повечето нощи — казвам. — Подкупваме стражите и прекарваме цялата нощ заедно.
— Кога очакваш раждането?
— Не съм сигурна. Скоро, мисля, след около месец.
Тя изглежда неспокойна.
— Катрин, трябва да го пазиш в тайна, защото всички в двора говорят за теб. Хората, които призовават за освобождаването ти, биха полудели, ако узнаят, че носиш второ бебе. Ще щурмуват Тауър, за да те освободят, а пазачите ще разтворят портите. Мисля, че Елизабет ще бъде принудена да те посочи за своя наследница, да признае брака ти за действителен, а сина ти — за безспорен наследник.