Последните Тюдори

Разбира се, ние не можем да спим. Дори не лягаме заедно на леглото и не се целуваме. Не можем да ядем. И двамата сме неспособни да правим каквото и да е, освен да обикаляме неспокойно из двете стаи и да гледаме през прозореца навън, в тъмната градина, за да видим дали към нас не се е насочил полюляващият се пламък на приближаваща факла. Сменям роклята си, за да изглеждам възможно най-добре, когато лордовете дойдат с короната. Покривам с парче плат клетката на конопарчетата, за да заспят и да не пеят. Кучетата кротуват в сандъка си, прибирам и господин Носльо в клетката му. Макар и без зала за аудиенции, без свита, ние излъчваме възможно най-голямо достойнство. Сядам в единствения хубав стол, а Нед стои зад мен. Не можем да се сдържим да не позираме, като актьори в жива картина, която трябва да представлява величието, след като в този миг пратеникът може би язди към нас, за да ни съобщи, че сценарият е готов, че ролите са се превърнали в реалност.

— Ще се отплатя на коменданта на Тауър — отбелязвам.

— Нито дума — предупреждава ме Нед. — Молим се за оздравяването на кралицата, Бог да я благослови.

— Да — съгласявам се. Питам се дали е грешно привидно да се моля за здравето на една жена, а тайно да се надявам тя да умре. Иска ми се да можех да попитам Джейн: това е точно от онези неща, които тя щеше да знае. Но наистина, как мога да искам Елизабет да живее, след като тя е такава неприятелка на мен и на невинния ми син?

— Моля се за нея — казвам на Нед. Мисля си, че ще се моля тя да отиде право на небето, и да не съществува чистилище, защото ако има, тя никога не би се измъкнала оттам.

Чуваме първите трели на птичи песни, отекващи високо в тихата ни стая, а после една по една пойните птици започват да зоват деня. Един дрозд запява звънка песен със сребрист глас, висок като на флейта. Размърдвам се на мястото си и виждам, че Нед гледа навън през прозореца.

— Разсъмна се — казва той. — Трябва да вървя.

— Без съобщение!

— Всеки вестоносец ще ме намери достатъчно лесно — казва той иронично. — Никъде няма да отида. Ще бъда заключен в килията си в Тауър. А ако дойде съобщение за теб, ще ме повикат веднага след като ти съобщят… — той млъква, без да довърши. — Помни: ако някой пита, молила си се цяла нощ за нейно здраве — допълва после. — Била си тук сама.

— Ще кажа това. И наистина, молих се — кръстосвам пръсти зад гърба си заради тази полуистина. — Ще дойдеш ли утре вечер?

Той ме взема в обятията си.

— Непременно. Непременно, любима. И ще ти изпращам всички новини, които чуя. Изпрати придворната си дама при мен по времето за вечеря и ще ѝ кажа какво съм чул от Хамптън Корт — той отваря вратата, а после се поколебава. — Не се подвеждай от клюки — казва. — Не излизай от стаята си, освен ако самите членове на Тайния съвет не дойдат при теб. Би било фатално, ако те видят да приемаш короната, а после Елизабет оздравее.