Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Приятелката на Елизабет от детинство и нейна придворна дама Кат Ашли е преместена от Тауър заради безопасността си. Все още е в немилост, но Елизабет не иска да позволи обичната ѝ Кат да бъде застрашена дори от най-малка опасност. Но ние сме оставени тук, изложени на болестните изпарения от канавките и реката. Тя оставя бебето ми тук — където знае, че върлува болест.
— Да пиша ли на Уилям Сесил, за да го помоля да ни премести? — питам Нед една вечер.
Той държи бебето в прегръдките си и му пее песничка, която сам е съчинил. Бебето гука от удоволствие, сякаш разбира римуваните думи, приковало тъмносините си очи върху любящото лице на баща си.
— Не и докато не получим новини от двора — казва той и вдига поглед към мен. — Настъпват големи промени и те ще ни се отразят. Кралицата се опитваше да сключи съюз с кралицата на шотландците, но във Франция е започнало ужасно преследване на протестантите. Те открито се бунтуват срещу властта на рода Гиз и призовават Елизабет на помощ. Тя иска да се срещне с кралица Мери, но сега мисля, че няма да може. Дори Елизабет няма безочието да се сприятели открито с жена, чиито роднини екзекутират протестанти. Когато Елизабет се върне в Лондон през есента, протестантските свещеници и парламентът ще я принудят да се съгласи, че не може да се съюзи с Франция, след като французите са опетнени с кръвта на хора от нашата вяра. Самите сродници на Мери Шотландска, фамилията Гиз, изтребиха безмилостно мъже и жени от нашата Църква. Елизабет не може да въвлече Англия в съюз с една дъщеря на рода Гиз. Никой не би го приел.
— Ако тя се откаже от съюза си с Мери, тогава няма кой да бъде неин наследник освен мен и Маргарет — отбелязвам.
— И негова невръстна светлост тук — казва баща му. — Ако бъдеш така добра да му отстъпиш правото си. Лорд Бийчам е следващият мъж в линията на наследяването. Виждаш ли колко строго ме гледа? От него ще стане велик крал.
— Тя го обяви за копеле — казвам със сдържано негодувание.
— Всеки знае, че това е лъжа — казва баща му, моят съпруг. — Дори не му обръщам внимание.
Тауър
Лондон, лятото на 1562 г.
Дворът се връща в двореца Хамптън Корт през късното лято и тогава е взето неохотното решение, че Англия трябва да защити протестантите във Франция. Елизабет губи надежда за съюз с Мери, кралицата на шотландците, и събира смелост да нареди укрепяването на Хавър, за да защити протестантите-хугеноти от войските на Гиз. Всички очакват Робърт Дъдли да командва английската войска и се понася приглушен повсеместен ропот за фаворитизъм, когато кралицата настоява той да остане у дома и изпраща вместо него брат му Амброуз. Робърт Дъдли е твърде ценен за нея, за да го излага на опасност, дори в свещена война в защита на нашата религия.
Тази война може да бъде нашето спасение. Почти сигурно е, че Елизабет ще освободи Нед, за да командва отряд.
— Граф Ленъкс също много би се радвал да бъде освободен — доверява ми сър Едуард, моят тъмничар. — Горкият, той няма нужния темперамент, за да понесе затворничеството.
— Бих казала, че то не се харесва на никого — казвам сприхаво.
— Той роптае много заради свободата на вашия съпруг и това, че можете да се срещате. Собствената му съпруга, лейди Маргарет, много му липсва. Той плаче от самота в стаята си нощем.
— Тогава не е бивало да заговорничи срещу кралицата — казвам строго.
— Ако го е сторил.
— Да, разбира се. Но какво става всъщност с него?
Комендантът се накланя към мен, сякаш може да го чуе някой друг освен господин Носльо на рамото ми и Теди в прегръдките ми.
— Доста е разстроен, горкият. Дращи по вратата и вика съпругата си. Казва, че стените се приближават и го притискат и ме моли да отворя прозорците.
— Нима полудява? — питам.
— Не е добре — потвърждава сър Едуард. — Някои хора не могат да понесат това, знаете ли. А и не всички затворници живеят така весело, както вие и негова светлост.
— Много сме признателни — казвам. Вярно е. Щастливи сме като конопарчетата в клетката им, ние тримата: съпругът ми, нашето бебе и аз. А сега изпитвам и допълнителната радост от съзнанието, че още едно бебе е на път.
Тауър
Лондон, есента на 1562 г.
Чакам посещение от малката си сестра, Мери, с нарастваща увереност, че тя ще дойде и ще ми съобщи, че ще бъдем освободени, но тя не идва. Изпраща ми бележка, с която съобщава, че все още са в Хамптън Корт и кралицата е на легло с някаква болест: повикани са лекари, но никой не знае какво ѝ е.
— Не, по-лошо е, тя е смъртно болна — прошепва Нед, като идва в стаята ми рано, целува сина си и го подава обратно на прислужницата. — Ела тук — казва и ме притегли към пейката в прозоречната ниша, където можем да говорим насаме. Господин Носльо скача горе и сяда тържествено между нас.