Отписаният

— Ама че подлец — рече тя, като проточваше пиянски думите. — И кога само успява? Преди малко се разделихме! — Тя се обърна към бармана и си подложи празната чаша.

— Това е на запис — поясни барманът, висок охранен младеж с мустачки. — Да повторя ли?

И й наля френско шампанско. Помисли и наля и на себе си.

— Да повторя, значи джин с тоник! — каза капризно тя.

— Извинявай. — Той смени бързо чашите. — Никога не съм те виждал тук. За нашите знам всичко, на кого какво.

— Слушай, затвори му устата! — каза тя и посочи Клиента. — Ще ми прилошее.

— Ще направим така. — Той кимна и изпи чашата си с шампанско. Сетне отстрани ръката й, подаваща долар. — За сметка на заведението. Кой е спонсорът ти?

— Онзи там. — Тя кимна небрежно към Серьожа. Публиката вече бе го наобиколила. — С една дума — писар.

— Какъв? — не разбра барманът.

— Мастилена душа — отвърна тя. — Няма да миряса, докато не пропилее всичко.

— Ела, когато закъсаш! — Барманът й намигна.

Тя отиде при Серьожа, погледна го отстрани. Той старателно нареждаше жетоните, поизплезил език.

Тя грижливо избърса с кърпичка челото му.

— Да направим пауза, а? — попита тя и го прегърна през раменете.

— Не пречи! — Той отблъсна ръката й. — Докато не спечеля… Не разбирам що за игра е това, щом нищо не зависи от теб!

— Значи ви върви в нещо друго! — засмя се момичето крупие и намигна на Ала. — Ще залагате ли още?

— След малко — отговори Ала и почти насила го измъкна от масата за разочарование на публиката.

И тогава се натъкна на Светлана, своята отдавнашна приятелка.

— Боже, Светик… Не може да те познае човек! Направо мис Вселена. Ти ли си това или не?

— Алка? Ама ти… нашите ми казваха…

— Да бе. — Ала кимна и се засмя пиянски. — Правилно са ти казали. Заминах с мъжа си в сибирската тайга! Като жена на декабрист. По-точно като последната глупачка. А той си намери там друга. А знаеш ли името й? Кариера!

— Нищо не разбирам! — Светлана плесна с ръце. — Всички ти завиждахме. Такава двойка!

— А ти какво правиш тук? — попита Ала. — Не си ли сама? Как е твоят френски? Чух, че си се въртяла повече из Париж и Ница?

— Ето го моят френски — отвърна тъжно Светлана и махна с ръка на двама дебелаци със скъпи сиви костюми, които я търсеха с очи. — Жорж, тук съм!

— Серьожа, не се пули така срещу моята любима приятелка! — каза Ала на Горюнов. — Ще ослепееш. По-добре ни донеси шампанско.

— Кой е този? — попита Светлана, като гледаше след него.

— Моят Паша избяга с Кариерата, а аз избягах с тоя, полковия писар — отвърна Ала. — Не можеш да си представиш… Друг път ще ти разкажа.

— Любовник ли ти е? — попита Светлана.