Отписаният

— Аристократ, неговата мамица! — рече шофьорът на таксито. — Измъчих се с него. Все нещо не му отърва, все нещо не е наред…

— Избяга ли ти комисионата? — попита присмехулно Ала.

— И още питаш! — Той се качи последен в таксито и даде газ.

Известно време пътуваха мълчаливо.

— На мен все ми е тая — рече изведнъж шофьорът. — Само че на кого ще я пробутате по това нощно време? Още повече че милицията издирва тия дрънкулки. Нали чухте… Само такива графове дават истинската цена.

Серьожа сложи ръката си върху Алината и съвсем лекичко я подви, когато тя се обърна към него. Сега той поемаше инициативата.

— Ами ти я вземи! — предложи на шофьора.

Мъжът го погледна в огледалцето под вежди. Май не се шегува.

— Бе аз бих я взел — поколеба се той. — Дори за цялата днешна печалба.

И пак погледна под вежди пътниците си. Май говорят сериозно.

— Избави ни от стоката, а? — примоли се Серьожа.

Шофьорът чак се изпоти. Докато съобразяваше, взе да въздиша и да пъшка. За този юнак кое е сега най-важното? Да замъкне в леглото си гаджето. Когато един мъж се разгорещи така — можеш всичко да измъкнеш от него.

Той спря колата. Седя една секунда неподвижно и все гледаше под вежди в огледалото към задната седалка. После пак запъшка и завъздиша.

— Я дай пак да видя! — каза той.

— Да идем настрани — предложи Серьожа. — Ей там, пред хотела. Там е по-светло.

Около хотела имаше таксита, затова нямаше да е трудно да хванат друго.

— Ето — рече техният шофьор и протегна пачка пари. — И аз не знам колко са. Ще сложа и от моите… — И затършува из джобовете си.

— Поне си приспаднете за пътуването — усмихна се Ала.

Шофьорът я изгледа накриво, а Серьожа я побутна с лакът.

— Я стига! — рече шофьорът. — Пътуването влиза в цената. Ясно ли е? И по-бързо, че ей сега ще цъфнат ченгетата. Само те ни липсват. Правилно ли казвам?

— Правилно, правилно — закима Горюнов, докато се занимаваше нещо с огърлицата и я криеше от погледа на шофьора зад облегалката на предната седалка.

— Ама вие какво правите там? — попита човекът. — Да не сте решили да я подмените, а?

— Какво ще подменяме! — възмути се Серьожа. — Просто се закачи. Ето, вземи… Може да се каже, че ни ограби, пък и имаш претенции. Вземи!

С крайчеца на окото си вече забеляза бяла лада, чийто шофьор явно скучаеше.

Техният шофьор огледа внимателно огърлицата на светло. Сякаш че разбира нещо, помисли си Серьожа. Не дай Боже да я върне… Но едва ли, такова богатство, и то за жълти стотинки, пада веднъж в живота. Не, няма да я върне.

— И аз не знам — почуди се шофьорът. — Да бях попитал някого… Щото да не съм бижутер случайно? Добре, да става каквото ще… Хайде, със здраве. Не се сърдете, ако има нещо.