Отписаният

— Оперативните служители обикаляли ли са другите апартаменти? — попита Меркулов.

— Още обикалят — отговори Фрязин. — Засега всичко е наред. В моята група са само трима души. А знаете ли колко апартамента са това?

— Един момент! — казах аз. — С тия момчета сме се разбрали: само да открият нещо, веднага ще позвънят. Започнаха от съседите. Показали са фоторобота на Тягунов. Засега нищо… Така че да не губим време.

— Нима губим? — засече ме Слава, за да разтовари обстановката.

— Значи изключваме съвпаденията — спокойно каза Меркулов.

— Тогава какво?

— Излиза, че е познавал тази Женя! — заявих аз. — Опитайте се да ме опровергаете. А после, когато тя става опасна, е решил да я ликвидира. Между тях е имало нещо в Чечня. Разбирате ли, може би там е започнало. А сетне в Москва връзката е продължила. Не се наемам да съдя от какъв характер е била. Какво общо са имали. Но за мен е ясно, че всичко в това убийство не е случайно. Тя е знаела много неща. Стремила се е да дойде при нас в прокуратурата. А й посочват вратата. Какво е знаела? Какво точно? Страхувам се, че докато не разберем, нищо няма да намерим.

Като изчака да свърша тирадата си, в стаята се подаде Лара.

— Александър Борисович, чай?

— Давай — кимнах аз. — И да е по-горещ. Разговорът е дълъг.

— До първи петли! — додаде Слава и й намигна.

Тя се усмихна и затвори вратата.

— И тъй, той я е познавал, общували са, когато му потрябвало да се скрие, пристигнал — рече замислено Костя. — А после изведнъж тя става опасна за него? Тук има нещо… Нали шефът й Толя Воронин ни убеждаваше, че уж след неуспешното ходене в Главна прокуратура тя престанала да се занимава с чеченската тема. Все повече се интересувала от неуредиците в столицата. Правилно ли се изразявам? — попита той Фрязин.

— Да… — отвърна разсеяно Володя, замислен за нещо свое. — Успях да прегледам вестниците с нейните материали. Нито дума за Чечня. Нито по въпросите, свързани с Чечня.

— Но той не я е убил заради това? — попита ме Костя. — Нужна е била, докато е разобличавала. Спряла — разстрелял я. Така ли?

— Глупости — махна с ръка Грязнов. — А защо е живеела на квартира? Струва скъпо. Не е ли московчанка?

— Родителите й живеят в околностите на Москва — отвърна Фрязин. — Аз ги видях, те идваха…

— Поне поговори ли с тях? — не мирясваше Слава. — Попита ли за Тягунов, може да го познават? Нали им показа фоторобота?

— Не им беше до това. — Володя се смути. — Добре де, трябваше. Но аз взех адреса им. Утре ще отида с влака, ще запиша показанията им.