Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
В това време на вратата се показа нечия глава. Някакъв младеж посочи на Толя часовника си: време е значи.
— Извинете, но трябва да отидем в дома й — стана той.
— Последен въпрос — рече Меркулов, когато и ние станахме. — Къде са материалите й — бележници, статии, записи? Може ли да ги видим?
— След като ходи в прокуратурата, в дома й и в редакцията имаше обиск — каза Толя. — Не знам кой го е правил. Бяха преобърнали всичко с краката нагоре. Тя се възмущаваше, плачеше, но аз разбрах, че по време на обиска са й иззети документи. Може да е имала копия, които да са скрити някъде. Възможно е. След обиска тя се успокои бързо. Това е странно, но така беше. Каза, че ни обича всички, но засега няма да може да се довери напълно на никого. Че ще дойде време. И то дойде…
Погледнах изразително Володя. Той ми кимна с разбиране.
— Ще дойдем с вас. Изобщо, поддържайте връзка с Володя Фрязин. Той ще се занимава наравно с мен с това убийство.
Редакционната уазка, която ни друсаше двамата с Володя, бе препълнена. През целия път мълчахме.
Мислех, че всичко чуто не се вписва напълно в моята версия. Журналистката явно отпадаше от редицата. Макар работата й също да е била свързана с Чечня. Шефът й, този нервен Воронин, имаше право. Не можеш да я поставиш редом с останалите от седмицата убити. Но тя нещо е знаела, пречела е на някого — това бе ясно като бял ден. С какво, с каква информация е идвала при нас в прокуратурата? Останали ли са някакви дири в секретариата, някакви документи, писма? Костя сигурно вече е възложил на помощниците си да проверят. Но сега друго ме занимаваше повече: до какво се е докопал Слава Грязнов? Обикновено той не губи време за разпити, действа, за разлика от някои тук присъстващи…
Да вземем за пример Меркулов. Едва го накарахме да разреши подслушването на телефона на Горюнов. Може Костя да не е протакал случайно. Телефонът върху нощното шкафче на Горюнов до гигантския телевизор е само за заблуда на противника. Самият Серьожа сигурно обикаля из Москва с мобифон. А те имат секретен код. Ще го подслушаш на куково лято.
Въпросът не е там. На кого може да се обажда? Още не му е свършила отпуската. Да е залегнал и да изчаква? Може би се надява, че ще хванат килъра без него?
Нека се надява. Непременно ще се обади на работа. Ясно е като две и две четири. Такива длъжности не се срещат под път и над път. Или все пак животът е по-скъп?
Да започнем да подслушваме във военното му ведомство? Бррр… За това ще трябва да се отговаря. Никой няма да рискува. Има на кого и къде да звъним. На Ала Светлова, от ясно по-ясно. Да разпитаме Светлана какво е имало между тях. Ала каза полунашега, че уж Горюнов я отнел от генералския син, който станал килър.
Хубаво ще е да имаме подробности! Или има смисъл да поразпитаме хубавичко таткото Тягунов? Май не знае, че синът му е толкова жив и здрав, че лишава от живот и здраве съотечествениците си…
Не, жал ми е за стареца. Пък и не сме събрали пълни доказателства за вината на сина му. Засега може да минем без него. И той не знае за кого строи онази огромна вила. Единственият му син изчезнал в Чечня. Засега не се очакват нито внуци, нито правнуци. Струва ми се, че си вдига пирамида като някой древен фараон.
Но да се върнем при убитото момиче. Аз видях предполагаемия й убиец в театъра и никога нямаше да помисля, че е способен на такова нещо. Погледът му е друг. Дори си помислих: този няма да гръмне по жена или дете. А в този случай жена и дете са в един човек. Но ако не е той, тогава кой е?
Сега главното звено е балистичната експертиза. Сигурно трябваше да отида направо при криминолозите от Научно-техническия отдел, на „Петровка“ 38, за да разбера поне предварителните изводи.
Само спокойно. Не се знае кое ще разбие по-бързо предположенията ти — идентичността на оръжието или обратното? И в двата случая е лошо.
Може някой, който е искал да заличи следите, да се е постарал да уцели това момиче в основата на черепа, за да прехвърли отговорността върху килъра, нали вече сме го идентифицирали, макар да не сме намерили винтовката му. Но той, този убиец, стрелящ по младата журналистка, не може да не знае: трябва, задължително трябва балистиката да съвпадне!