Бляскавият двор [bg]

Обърнах се и се ухилих, виждайки го само на шейсетина сантиметра от мен.

– А аз пък си мислех, че от месеци подхранвам въображението ти.

– О, имаше много храна за него, не се притеснявай. – Той също потопи глава, а пос­ле я подаде пак на повърхността, като жулеше косата си с ръце.

– За пос­ледното си къпане в Уистерия Холоу използвах лавандулов крем-сапун от Лорандия. Ако имах някаква представа с какво ще се сблъскам тук, щях да го отнеса тайно с мен.

– Непременно ще ти взема следващия път, когато съм в Уайт Рок – каза Сед­рик. – Май го продават между сергията с пастърмата и палатката за амуниции. – Направих движение към него, а той отстъпи назад. – Аделейд...

– Не можем ли да се целунем? Мисля, установихме, че не можеш да видиш нищо.

– Мога да почувст­вам много.

Пристъпих отново към него и този път той не се отдръпна.

– Мислех, че си смуглият, див бунтовник, кой­то скланя девиците към неизказани актове в осветените от луната горички.

– Звучи като мен – съгласи се той. – Но само ако някоя от гореспоменатите девойки е моя съпруга.

Думите на Мира възкръснаха в паметта ми:

– Аланзанците наистина имат морални ценности.

– Разбира се. Някои имат. Други не. Така е, а и искам да поддържам почтена и... не знам... възвишена връзка с теб.

– И аз искам. – Отново се доближих. – Но освен това искам да те целуна сега.

Сед­рик пок­ла­ти глава:

– Не улесняваш нещата. Но пък и никога не си го правила.

Наведе се и обгърна с длани лицето ми, целувайки ме вече без никакъв страх или колебание. Между нас имаше съвсем малко разстояние, за кое­то знаех, че и двамата остро си даваме сметка и се мъчим да спазваме. Въпреки дръзките си думи се улових, че треперя. Вече не ми беше студено във водата. Изпитвах онова усещане, кое­то ме обземаше винаги с него – че двамата стояхме на ръба на нещо като пропаст, вечно на косъм от някакъв драстичен изход. Знаех, че ако скъся разстоянието между нас и се сгуша в него, всичките му почтени и възвишени намерения щяха да рухнат – ве­роят­но срутвайки се точно до благоприличните ми думи, че смятам да отида в брачното ложе като девица.