![Бляскавият двор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/2/blyaskaviyat-dvor-bg-download.jpg)
Бляскавият двор [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2154-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бляскавият двор [bg]». Краткое содержание книги:
Парите всъщност бяха достатъчно, та Седрик да съобщи, че смятал да отиде в Уайт Рок и да ги похарчи за нещо, наречено „сито за промиване на пясък“.
– Възнамеряваш да похарчиш малкото, което имаме? – попитах. – Или използваш кредит? – Това щеше да е по-лошо. Не исках да задлъжняваме допълнително на Уорън.
Седрик поклати глава. Напоследък не се бръснеше много често и долната част на лицето му бе покрита с кестенява набола брада. Нямах нищо против, макар че така целувките ставаха леко бодливи.
– Имаме достатъчно под формата на златото, което добихме досега, за да си набавя това, което ми е нужно.
– Всичката тази работа, хвърлена на вятъра. – Самата мисъл ме накара да се почувствам унила и уморена предвид факта колко много часове бях прекарала, застанала в реката. И двамата бяхме заякнали значително в последните две седмици. Имах мазоли по дланите, а когато най-сетне намерих огледало, бях открила, че както се опасявах, шапката почти не беше успяла да ме опази от слънцето.
– Ще си струва, за да си осигуря това, което ми трябва – каза Седрик. – Ситото за промиване стои в реката и по същество промива пясъка вместо нас. Можем да добием повече злато за по-малко време.
– Това е обещаващо – признах. – Но понякога имам чувството, че в този участък има само толкова злато, колкото да ни вдъхне лъжлива надежда, но не достатъчно, за да се издължим. И мисля, че Уорън е знаел това.
– Има съвсем реална възможност да е така. – Лицето на Седрик беше напът да помръкне, но после оптимизмът му бързо се върна. – Няма обаче да споменаваме нищо, докато не изчерпим всичките си варианти. Ако вярва, че ще се откажем при първия признак за проблем, чака го изненада.
Така че прекарах следващия ден, като помагах из заселническия имот. Задълженията, които трябваше да се вършат, никога нямаха край – нещо, за което доста си мислех. Ако със Седрик успеехме да се заселим в Уестхейвън, животът нямаше да е много различен, отколкото в Хадисън. Щяхме да живеем в пограничните райони със скромни удобства. Нямаше да има слуги, които да ни помагат. Когато пристигнах в Блу Спринг Манър, имах наивни разбирания за труда, който вършеха обикновените хора. Сега бързо добивах вещина във всякакви задачи, които си бях представяла.
Открих също и че цялото ми изискано образование не означаваше много за учениците ми. Това бяха деца, израснали без каквото и да било училище, и бяха впрегнати отрано на работа. Нещата, които им преподавах, бяха елементарни: четене и проста аритметика. Това ми даваше ново разбиране за света и за многообразието от хора, които живееха в него.
Тези мисли занимаваха ума ми, когато Седрик дойде да ме вземе в деня след пътуването си до Уайт Рок. Забелязал унилото ми настроение, докато яздехме старата Лизи, той ме попита за причината.
– Тук е тежко, по-тежко, отколкото изобщо си представях – казах, опитвайки се да обясня. – Но невинаги имам нещо против. Започвам да обиквам тази земя. Харесва ми тишината. Просторът. И ми харесва как хората започнаха да се сдобиват с по-добро положение – и то не по начина, по който Бляскавият двор подобряваше нашето. Трудно е да го обясня, но осъзнавам, че „обикновените“ хора тук няма да бъдат обикновени завинаги. Сега всички се стремят просто към оцеляване, но един ден изкуствата и образованието биха могли да процъфтяват тук, както процъфтяваха в Осфро. И... за мен е вълнуващо да съм част от това.
Той се надвеси напред да ме целуне леко по врата:
– В Уестхейвън ще бъде още по-хубаво. Решителността, която показват тук, е страхотна, но тя е още по-прекрасна в съчетание със свободата на мисълта и вярванията, с която Уестхейвън ще разполага. Тук трябва да оцеляват умът и тялото. О. – Той се размърда зад мен и бръкна в джоба си. – Прибрах едно писмо за теб, докато бях в града.
Прочетох го, докато яздех. Беше от Тамзин:
Скъпа Аделейд,
Казват ми, че можеш да получаваш писма там, но не съм съвсем уверена. Надявам се това наистина да стигне до теб и да не го изяде някоя мечка.
Животът тук е прекрасен. Всяка вечер ходя на различно празненство. Има неколцина господа с потенциал, но все още държа на обещанието си пред Уорън. Положението му както във финансов план, така и от гледна точка на властта е точно това, което ми трябва. Освен това ще съм по-близо до теб! Сега, ако бих могла просто да го накарам да се влюби безнадеждно, безумно в мен, всичко ще е съвършено. Това, че ми каза да го чакам, е добър знак, но не бих отказала и на нещо повече.