Бляскавият двор [bg]

– Ще изглежда, сякаш тя има собствени мнения и ги отстоява – точно както ние заявихме на ортодоксалните вярващи, че имаме право да постъпваме. А целта на Уестхейвън е да посреща с отворени обятия хора от всички вероизповедания –аланзански или други.

Семейство Галвестън не бяха убедени и Алис най-накрая завърши с думите:

– Е, в Уайт Рок има магистрат, кой­то е един от нас. Добре е да се посъветваш с него, преди да направиш някоя глупост. Тя е заплаха за вярата ти и заплаха за нашия успех.

Когато отидох отново при тях, всички се опитаха да се държат, сякаш не беше станало нищо, но не се справяха осо­бе­но доб­ре. И бездруго беше време да приключват с посещението си и всички изпитахме леко облекчение.

– О, Глен – възкликна Хенриета, когато видя издутия му, пълен с камъни джоб. – Какво ти казах за тези скални късове?

– За колекцията ми са – заяви той. – Ще ставам кралски гео-геолог.

– Какъв? Няма значение. Няма вечно да мъкнем камъни с нас. Остави ги тук.

Глен инатливо издаде нап­ред долната си устна и аз бързо коленичих пред него:

– Много са, за да ги разнасяш. Защо не ги оставиш тук? Ще ги пазя, докато успееш да се върнеш за тях.

Той нямаше вид, сякаш идеята му харесва, но и не му се щеше да ядоса майка си. Така че камъните бяха оставени на купчинка до колибата и помахахме на семейство Галвестън за довиждане.

– Не го казвай – обади се Сед­рик веднага щом си отидоха. – Знам, че дочу разговора, и прос­то трябва да забравиш за него.

– Доста е трудно да забравя, че ме наричат заплаха за теб. Или как чух, че женитбата ни ще бъде „някаква глупост“.

– Никоя религия не е истински просветена. Във всичките има тесногръди хора.

Погледнах го в очите:

– Какво ще правим, когато ни се родят деца?

– Ще се удивяваме на съвършенството им?

– Сед­рик! Приеми сериозно нещата поне веднъж.

Усмивката му посърна.

– Приемам ги. И колкото до децата, не знам. Ще ги научим на моите убеждения и... на това, в кое­то вярваш... а аз всъщност още не зная какво е то. И могат сами да решат.

– Не мисля, че това ще се хареса на прия­те­лите ти алан­зан­ци. – Беше странно. Във връзката ни бе имало толкова много усложнения. Скандалът поради факта, че тя изобщо съществуваше. Проблемите ни с парите. Опасността, коя­то го обкръжаваше. Никога обаче не си бях представяла, че аз ще бъда усложнението в живота му. – Не минах през всичко това – не се отказах от толкова много неща – само за да станеш от леглото една сутрин и да осъзнаеш, че си допуснал грешка.

– В този сценарий единствената грешка би била, че преди всичко съм се измъкнал от леглото ти. – Хвана ръцете ми и ме притегли към себе си. – Съвсем сериозно, този проб­лем – различията във вярата ни – не е нещо, кое­то ме заварва неподготвен. От мига, в кой­то хлътнах по теб, знаех, че това ще се издига застрашително до нас. До нас. Не между нас. Ще се справим с него и ще го преодолеем точно както преодоляхме всичко друго.