Бляскавият двор [bg]

И двете придобиха смутени изражения, а пос­ле Алис попита:

– Смяташ ли да приемеш аланзанската вяра, след като се ожените?

– Нямах такива планове.

– Тогава защо ви е да си правите труда да събирате пари за Уестхейвън сега? – попита Хенриета. На семейство Галвестън също им се искаше да отидат там, но изчакваха, докато колонията се устроеше по-доб­ре и вече не беше нужно човек да плаща за писмено разрешение да се засели там. Надяваха се междувременно да спечелят пари под формата на злато.

– Заради Сед­рик. Искам да може да практикува безопасно религията си. Освен това има желание да се превърне в една от водещите фигури там – обясних. – Ако е един от основателите, това ще му помогне. – Настъпи неловко мълчание и се опитах да го запълня, когато стана ясно, че те нямаше да го направят. – И така. Какво означава Пазителят на розите?

За момент не мислех, че ще ми кажат.

– На нея е изобразен мъж, кой­то се труди усърдно в градината си и брани нежните цветя от суровите условия. Накрая е възнаграден с прекрасни цветове – каза Хенриета.

Обърнах се към Алис:

– Значи за теб това символизира бременността. Сега преживяваш множество тежки моменти, изправяш се пред много трудности по време на това пътуване... но бебето ти ще се роди здраво и силно, в крайна сметка процъфтяващо като розите. Бих се надявала, че посланието на картата ще важи и за благоденствието на цялото ти семейство в Хадисън.

Двете жени се втренчиха удивено в мен.

– Близо ли бях? – попитах.

– Да – каза Хенриета най-накрая. – Нещо такова. – Вдигна очи и погледна някъде отвъд мен. – Глен! Слизай оттам, преди да си счупиш врата.

Двете малки дъщери на семейство Галвестън се плискаха в плитката вода, но по-малкият син се опитваше да се катери по някои от скалистите издатини, кои­то бележеха началото на предпланините и на самите планини. Нямаше да се изкатери много високо с голи ръце, но разбирах безпокойството ѝ. Той явно не я чу.

– Ще отида да го доведа – казах. Надигнах се, обзета от желание както да помогна, така и да се махна от втренчените погледи.

Глен беше нап­реднал впечатляващо с катеренето, кое­то означаваше единствено че го грози по-голяма опасност, ако се подхлъзне и падне.

– Глен – казах. – Майка ти те вика. Там горе е прекалено опасно.

Той даже не ме погледна.

– Само минутка. Почти успях да се добера до още един.

– Още един какво?

Той протегна ръка нагоре към малка каменна издатина и нададе тържествуващ вик. Пос­ле заслиза надолу, дращейки като някакъв скален гущер. Отпред на гащеризона му имаше огромен джоб, пълен с едри камъни. Пъхна лъскавата си нова находка при останалите.

Повиках го с жест да тръгне обратно към семейството си:

– Това не е ли тежко за разнасяне?

– За колекцията ми е. Имам още десетки. Знае­ше ли, че в Осфрид има хора – специални умни хора, кои­то непрекъснато изучават скалите?