Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Дълбина в небето [bg]
Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дълбина в небето [bg]

Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:

Милиони светлинни години в бъдещето флотилия на Търговците Чуенг Хо се отправя към Изчезващата — древна загадка за астрономите от Старата Земя, звезда, която избухва и изчезва в непроменен от векове ритъм.
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 203
Перейти на страницу:

Щом се нахраниха отнякъде дойдоха възпитателите на децата. Приличаха по-скоро на студенти от института. На малките поне не се налагаше да ходят на истинско училище. Но дали това щеше да облекчи по някакъв начин неизбежната им среща с враждебния свят?

Децата настояваха Юнърбай да присъства и на техните учебни занимания, но Шерканер не позволи.

— Съсредоточете се върху уроците си — каза той.

Така най-трудната част от посещението завърши. Юнърбай и Ъндърхил бяха отново сами и само бебетата стояха притихнали на гърба на баща си. Двамата се върнаха в прохладния кабинет на домакина на най-долния етаж на института. Там поговориха известно време какво точно е необходимо на Юнърбай, за да продължи работата си. Дори самият Ъндърхил да не желаеше повече да се занимава с тази тема, в института имаше достатъчно специалисти, които да помогнат на сержанта.

— Искам да поговориш с някои от моите теоретици. Освен това държа да се запознаеш с компютърните ни експерти. Струва ми се, че повечето от главните ти проблеми ще отпаднат, ако имаш достатъчно бърз метод за решаване на диференциални уравнения.

Ъндърхил се протегна на пейката зад писалището си. Изражението му внезапно стана лукаво.

— Хрунк… Да оставим настрана радостта от общуването, но днес ние успяхме да направим много повече, отколкото бихме постигнали с десетки телефонни разговори. Убеден съм, че институтът ще ти хареса. Нещо повече — ще се убедиш, че мястото ти е именно тук! Имаме достатъчно технически персонал, но теоретиците ни си въобразяват, че могат да го командват както си пожелаят. Ти обаче си от друга класа — би могъл да ръководиш теоретичния отдел и да използваш идеите им, за да завършиш своята инженерна работа.

Хрункнер слабо се усмихна.

— Аз пък си мислех, че изобретателността трябва да е майка на необходимостта.

— Хм, в повечето случаи е така. Затова ни трябват хора като теб, за да съберат в едно цяло всички отделни парчета. Днес следобед ще разбереш точно какво имам предвид. Тук работят хора, от които има какво да вземеш като опит и идеи. Само да беше дошъл по-рано!

Юнърбай понечи да се оправдае, но после се отказа. Вече не му бяха останали сили да се преструва. Освен това много по-лесно общуваше с Шерканер, отколкото с генерала.

— Знаеш много добре защо не дойдох по-рано, Шерк. И сега нямаше да съм тук, ако генералът не ми заповяда недвусмислено да пристигна, колкото се може по-бързо. А нея бих последвал и в ада, знаеш това много добре. Тя се нуждае от някой, който да приеме с разбиране вашите извращения. Аз… Вашите деца са наистина прекрасни, Шерк. Как ви даде сърце да им причините всичко това?

Сержантът очакваше неговият домакин да се разсмее при този въпрос или да реагира с ледена враждебност, както обикновено правеше при всяко по-критично мнение. Вместо това Ъндърхил не пророни нито дума и остана мълчалив известно време, играейки си с един от старите пъзели на децата. В тихия кабинет се чуваше единствено потропването на дървените кубчета.

— Ще се съгласиш ли, че децата ни са здрави и щастливи?

— Да… Но Брент ми се вижда малко… бавен.

— Нали не мислиш, че ги използвам за опитни животинчета?

Пред очите на Юнърбай отново се появи малката Виктъри и избата в нейната куклена къща. Всъщност какво толкова — на нейната възраст той гореше гъсениците с лупа.

— Хм, ти експериментираш с всичко около себе си, Шерк; просто ти е такава природата. Според мен обичаш децата си като всеки добър баща. И затова ми е много трудно да си обясня защо позволи да се родят извън фазата. Какво от това, че само едно от тях е умствено увредено? Забелязах, че не си играят със свои връстници. Не успя да откриеш други чудовища като тях, нали?

По изражението на Шерканер разбра, че въпросът му е попаднал право в целта.

— Шерк, децата ти ще прекарат целия си живот в общество, което гледа на тях като на престъпление срещу природата.

— Работим по въпроса да променим това, Хрункнер. Джирлиб ти разказа за предаването „Наука за деца“, нали?

— Чудех се каква ли е целта на всичко това. Значи той и Брент наистина правят това радиошоу? Двамата могат и да минат за родени по време на фазата, но не след дълго все някой ще се досети и тогава…

— Разбира се. Ако ли пък не, Виктъри младша няма търпение да започне участие в предаването. Аз държа слушателите на предаването на всяка цена да разберат тяхната истинска възраст. Програмата ще засегне всички области на науката, но особено ще се наблегне на биологията и еволюцията и това как Мракът ни е принудил да живеем по един определен начин. С развитието на технологиите обаче всички установени от обществото правила за това кога и как се раждат деца стават напълно безпочвени.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 203
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)