Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Страхувам се, че полицията отново ще ви обезпокои — каза Кварт. — Трима мъртъвци са много. А този път изглежда невероятно да е било злополука. Искате ли да се обадя в консулството ви?
Тя се усмихна.
— Не мисля, че ще бъде необходимо. Полицаите бяха много мили.
— Говорихте ли с Макарена?
Кварт почувства вълнение, когато произнесе името й. До този момент беше успял да избегне мисълта за нея. Тези четири срички можеха да го накарат да изключи напълно без никакво усилие. Само преди няколко часа, той беше повтарял това име върху устните й, в устата й. И изведнъж всичко отново потъна в мрак, блясъкът на слоновата кост, горещата плът, чието ухание още лъхаше от кожата му, ръцете му, устните, които тя беше хапала до кръв. Загорялото й тяло, като излязло от мечтите му, ивици светлина и сянка върху бялата шир на чаршафа, върху който лежаха — пустиня от пясък или сол. Тя, напрегната, стройна, бореща се да преодолее желанието си към него; да тръгне, макар да иска да остане; главата й — отметната назад; прекрасното й лице — отсъстващо, променено, егоистична маска, която стенеше, когато силните му ръце я сграбчиха здраво; стенеше, сякаш беше прикована от тялото му; голите й бедра около кръста му. Задъхваща се в горещината, с влага по кожата, устните, извивката на гърдите; топлата шия, брадичката и отново устата, стенеща; разтварянето на бедрата — предизвикателство или убежище. Дълги, напрегнати часове на битка, които минаха за секунда, защото във всеки миг той осъзнаваше, че това, което става, има граница и край. И краят дойде със зората и после кулминация, дълга и яростна, в сивата светлина, която проникваше през прозорците на Каса дел Постига. И изведнъж Кварт се оказа отново сам по пустите улици на Санта Крус, без да знае дали е прокълнат за цяла вечност, или пък спасен.
Той поклати глава, за да отхвърли спомена. Отчаяние беше точната дума. За да не му се предаде, се съсредоточи върху църквата — скелето, фигурата на Девата, полицаите, които оживено разговаряха до трупа на Онорато Бонафе. По-късно, помисли си с усилие на волята. Може би по-късно.
— Не сме говорили тази сутрин.
Грис Марсала го наблюдаваше внимателно и измина един миг, преди Кварт да осъзнае, че отговаря на въпроса му. Чудеше се колко знае тя за онова, което беше станало през последните няколко часа и в църквата, и между него и Макарена.
— Но полицията е била при нея — добави монахинята. — Мисля, че в момента са в Каса дел Постиго.
Свещеникът се намръщи. Навахо не си губеше времето. Сега и Кварт трябваше да побърза. Половин час по-рано в архиепископския дворец, Корво беше категоричен — независимо дали Висперас беше замесен или не, проблемът засягаше само Рим, или — което беше същото — само Лоренцо Кварт и Негова светлост си измиваше ръцете от цялата работа. Това нямаше нищо общо с него като духовен глава на Севиля. Разбира се, Кварт и ИВД можели да разчитат на неговата подкрепа, молитви и т.н.
— Къде е отец Феро?
Без да чака отговора на Грис Марсала, Кварт започна да анализира ситуацията. За момента Навахо го беше изпреварил, но той можеше да го настигне. В Рим нямаше да реагират добре, ако някой свещеник бъде арестуван, преди Кварт да има възможността да ги уведоми. В най-добрия случай самата Църква щеше да поеме инициативата в разследването. Това означаваше да намерят добър адвокат на стария свещеник и да го защитават, докато не се появят доказателства за вина. А ако вината стане явна, да подпомогнат процеса на светското правосъдие. Основното, както обикновено, беше да се запази приличие. Оставаше да се види къде с мястото на съвестта на Кварт, но това можеше да почака по-добри времена.
— Знам колкото вас къде е отец Приамо — каза монахинята, изненадана колко малко внимание обръща той на отговорите й. — Видях го за малко вчера следобед. Всичко изглеждаше нормално.
Всичко изглеждаше нормално и когато Кварт го видя в полунощ, но междувременно Бонафе беше умрял. Кварт погледна тревожно часовника си. Навахо имаше повече средства на разположение. Без резултат от аутопсията и улики, които да следва, Кварт трябваше да действа по интуиция.
— Кой заключва църквата? — попита той.
— Главния вход или този през ризницата? — попита колебливо сестра Марсала.
— Главния вход.
— Винаги аз. По това време на годината работя, докато е светло, до около седем или седем и половина. Така направих и вчера. Оскар или дон Приамо обикновено заключват вратата на ризницата в девет.
Кварт не можеше да се свърже с отец Оскар, затова трябваше да изчака Навахо да му даде информация за помощник-свещеника. Междувременно трябваше незабавно да телефонира в Рим, да отиде в Каса дел Постиго, да държи под око Грис Марсала и на всичко отгоре да открие стария свещеник. Той посочи изповедалнята.