Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Великолепно, просто смайващо — каза Керълайн и сключи ръце пред гърдите си. Погледът й попадна на бляскавото колие.
— А това какво е? — приближи се и огледа огърлицата критично.
През рамото й Сабрина хвърли поглед към Ийън. Той стоеше и леко се усмихваше.
— Подарък от… съпруга ми.
— Изключително! — Керълайн се обърна към Ийън. — Вие умеете да цените красотата.
Той се усмихна на Сабрина.
— Да, положително.
Керълайн насочи вниманието си към него и видя къдрите, които опираха яката му.
— Виждам, че косата ви е подстригана.
Ийън прокара ръка през гъстите кичури.
— Фризьорът дойде днес след обяд и не знаех какво да му кажа.
— Сигурно аз му дадох адреса — Керълайн се усмихна, като погледна първо Сабрина, после него. — Хайде да вървим. Зная, че не искате да закъснеете за собствения си бал.
Никой от елита на Ню Йорк не можеше да устои на обединените усилия на фамилиите Тримейн и ван Кортленд. Шестстотин души дойдоха в дома на Ийън, за да поздравят господарката. Ийън беше прегърнал Сабрина през кръста и не я изпусна, докато посрещаха гостите. Това недвусмислено изразяваше подкрепата му.
Някои от мъжете, които бяха ухажвали Джулия преди, сега поздравиха Сабрина сдържано, но не можеха дълго да устоят на чара й. Скоро дори и тези, които най-разпалено я критикуваха, се усмихнаха и започнаха да се шегуват за хитрия номер, който е погодила на Ийън. Никой не си отиде с мисълта, че и той самият е бил изигран.
Някои от жените, особено тези, които искаха да се омъжат за Тримейн, се държаха високомерно. Но в обществото на Ню Йорк имаше много представителки на Юга, които подкрепяха отделянето му от федерацията, докато съпрузите им се бореха за запазването й. Те веднага я приеха в средите си, възхитени от смелостта й да направи такъв театър.
Докато гледаше как съпругата му се носи по дансинга с Питър Уорън, Ийън изпитваше едновременно гордост и ревност. Остроумието, красотата и пленителната усмивка на неговата южна дама завладяха сърцата на янките. Гордееше се с нея. И въпреки това едва издържаше миговете, в които други я прегръщаха или я гледаха с копнеж. Броеше усмивките, които раздава. Не знаеше още колко часа ще може да се възхищава на това усмихнато лице.
— Тя се справя отлично — каза Делия.
— Да, така е — Ийън хвърли един поглед към Сабрина, която танцуваше на няколко крачки от тях. Тя, изглежда, усети и се обърна към него. Погледите им се срещнаха и светът сякаш започна да пулсира около своя център, който беше тя, всичко се сля в неразбираема смесица от цветове и шум. Твърде бързо партньорът й я отнесе нанякъде и трептящото напрежение помежду им се стопи. Ийън остана сам, обнадежден повече от всякога. Може би… — беше само предположение — може би ангелът с червени коси ще остане с него.
— Клетницата знае ли, че се ожени за нея само защото трябваше да ме замениш с нещо?
Ийън с усилие откъсна поглед от жена си и сведе очи към Делия. Тя го гледаше, красивата й глава беше наклонена, пълните й устни загатваха усмивка. Той подозираше, че ако не изцяло, то поне отчасти, тя вярва в това, което говори.
— Нека го запазим в тайна.
Тя го следваше, леко и гъвкаво се справяше със завъртанията и приклякванията на танца.
— Съпругата ти сподели, че е ходила на лов някога по Мисисипи. Може би сега ние с Ранд ще успеем да ви накараме да дойдете с нас. Или пък вие ще ни поканите в Дънкелд на лов за фазани.
— Ще бъдете добре дошли по всяко време. Но аз вече съм загубил интерес към лова — беше видял толкова смърт, че му стигаше и за още десет живота.
— Ще се почувстваш по-различно, когато видиш какви трофеи ще донесем.
— Може би.
Ийън погледна към Сабрина и си представи топлите й очи. Тази вечер щеше да разбере дали войната е свършила завинаги. Не можеше да я остави да си иде. Не и преди да й покаже стойността на това, което оставяше зад гърба си.
— Толкова се притеснявах за тази вечер — каза Луси и взе чаша лимонада от масата. — Ако някой можеше да ми каже, че така добре ще се справиш…
Сабрина се усмихна.
— Изненадах се, когато никой не попита откъде идва това ужасно дрънчене, докато ги поздравявам.
Луси я погледна с широко отворени очи.
— Какво дрънчене?
— Коленете ми трепереха.
Луси се разсмя звънливо и гласът й се смеси с музиката, която долиташе от нишата на оркестъра.
— Сигурна съм, че това не е истина.
Сабрина кимна.
— Утре вероятно ще имам синини.
— Ти можеш да се справиш… — Луси млъкна, усмивката й изчезна, когато погледът й се натъкна на нещо зад гърба на Сабрина.
Сабрина хвърли един поглед през рамо. До масата стоеше Тимъти Рейнолдс и говореше с Алайза Рензълиър. Ниската блондинка се смееше и обточеното с дантела ветрило докосваше гърдите му. Тим погледна към тях и очите му казаха на Сабрина всичко, което й трябваше.