Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Ще пожертвувате доброто мнение на негодници, за да спечелите репутация сред тия, чиито похвали са чест за вас.
— Какво да кажа. Вие не познавате добре човешката природа, щом едва сега научавате, че човек се гордее дори с лошия си нрав, след като вече си е спечелил слава с него. Пък и аз не съм създаден за живота, който водят вашите подвластни колонисти.
— Сигурно сте роден в метрополията?
— Аз съм просто беден провинциалист, сър, скромен сателит на могъщото слънце. Вие видяхте флаговете ми, мистър Уайлдър, ала между тях липсва само един, да, един, който, ако съществуваше, щеше да бъде моята гордост, моята слава и щях да го браня с най-добрата кръв на сърцето си!
— Не ви разбирам.
— Излишно е да разправям на моряк като вас колко величествени реки се вливат в морето по този бряг, за който става дума, колко широки и удобни заливи има тук и колко много платна белеят из океана, управлявани от хора, за пръв път вдъхнали въздух на тази просторна и мирна земя!
— Разбира се, зная достойнствата на моята родина.
— Боя се, че не ги знаете — възрази разпалено Корсарят. — Ако вие и други като вас ги знаехте както трябва, флагът, за който споменах, скоро щеше да се развява из всички морета и жителите на нашата страна нямаше да се прекланят пред наемниците на един чужд крал.
— Няма да се преструвам, че не разбирам думите ви, защото съм срещал и други мечтатели като вас, които вярват, че може да се случи такова нещо.
— Може ли! Но това е така сигурно, както че онова светило ще залезе зад океана и че след нощта ще настъпи ден; то трябва да стане. Ако се развяваше това знаме, мистър Уайлдър, никой нямаше да чуе името на Червения корсар.
— Кралят има своя флота и тя е достъпна за всички негови поданици.
— Бих могъл да бъда поданик на крал, но да бъда слуга на слуга надминава границите на скромното ми търпение. Аз съм възпитан, би-могло да се каже — роден на един от корабите му, ала колко пъти с горчивина съм чувствувал, че цял океан дели родния ми край от подножието на трона му! Представете си, сър: един от неговите командири се осмели да прикачи към името на родината ми епитет, който не искам да повтарям, за да не оскърбя слуха ви!
— Надявам се, че сте дали добър урок на този мерзавец. Когато Корсарят се обърна към събеседника си, на лицето му се изписа зловеща усмивка.
— Не повтори повече оскърблението си — отговори той. Но въпросът трябваше да се реши с цената на неговата или моята кръв; и скъпо плати за дързостта си!
— Значи сте се били като мъже и щастието се е усмихнало на оскърбения?
— Бихме се, сър. Но аз се осмелих да вдигна ръка срещу жител на свещения остров! Това е достатъчно, мистър Уайлдър; кралят направи един свой верен поданик отявлен враг и имаше основание да съжалява за това. Но стига засега; друг път ще ви разкажа повече. Лека нощ.
Уайлдър проследи фигурата на своя събеседник, докато слизаше по стълбата към шканците, а после продължи хода на мислите си сам през останалата част от вахтата, която нетърпението му удължаваше до безкрайност.
XXII глава
…Ах, дано не я е смаял моят образ!
Май е тъй. Тя гледаше ме с ей таквиз очи
и просто й се сплиташе езика!