Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Смаяни физиономии. Геслер пръв се отърси и при усмивката му — изненадващо бяла на бронзовото му лице — Стрингс бавно кимна и рече:
— Ако не я спипаме здраво тая поличба, не сме нищо повече от носачи на траурни плащаници за новобранците ей там. За цялата проклета армия. — Замълча за миг и отсече: — Значи, доколкото чух, капитанът спомена нещо за гробище наблизо, нали? Костите се били показали. Предлагам да го намерим. Веднага. Е, казах каквото имах.
— Ама онова беше проклета бедрена кост — изръмжа Сторми.
Геслер го изгледа кръвнишки.
— След два дни потегляме.
„Преди да се е случило още нещо“, добави мълчаливо Гамът към думите на адюнктата. Хвърли поглед към Нил и Недер, които седяха един до друг на пейката до стената. И двамата трепереха и бяха пребледнели — силата на поличбата ги бе смазала.
Загадки дебнеха в този свят. Гамът беше усещал и преди смразяващия им лъх, отражение на сила, несвързана с никакъв бог, но която все пак съществуваше. Неумолима като природните закони. Истини, заровени под костта. Според него за императрицата щеше да е много по-добре, ако Четиринадесета армия се разформирова незабавно. Съзнателно и пълно разформироване на частите с преназначения по други части на империята, после — изчакване още година за нова вълна от попълнения.
Следващите думи на адюнкта Тавори към събралите се в залата като че ли отвръщаха пряко на мислите му.
— Не можем да си го позволим — каза тя и закрачи нервно — нещо нехарактерно за нея. — Четиринадесета не може да бъде победена, преди да излезе от Ейрън. Ако това се случи, целият субконтинент ще бъде безвъзвратно загубен. По-добре да ни унищожат в Рараку. Силите на Ша’ик поне ще бъдат изтощени… Давам ви два дни. Междувременно искам Юмруците да съберат офицерите си, от лейтенант нагоре. Уведомете ги, че лично ще посетя всяка рота, начиная от тази вечер. Не им указвайте коя ще посетя първо — искам всички да са в положение на пълна готовност. Освен стражевите постове, всеки войник да остане в помещението си. Дръжте под око специално ветераните. Те ще искат да се напият и да останат пияни, ако може. Юмрук Баралта, свържете се с Орто Сетрал и му наредете да събере ескадрон Червени мечове. Да минат през биваците на цивилните към армията и да конфискуват всичкия алкохол, дъранг и всичко друго, което умъртвява сетивата. Да блокират с охрана бивака. Въпроси? Няма. Добре. Свободни сте. Гамът, изпрати да доведат Т’амбър.
— Слушам, адюнкта.
„Нехарактерно безгрижно. Тази твоя парфюмирана любовница се крие от погледите на всички други освен мен. Знаят, разбира се. И все пак…“
В коридора Блистиг кимна на Баралта и хвана Гамът под мишницата.
— С нас, ако обичаш.
Нил и Недер ги стрелнаха с погледи и бързо се отдалечиха.
— Дръпни си проклетата ръка — отвърна тихо Гамът. — Мога да ви последвам и без помощта ти, Блистиг.
Хватката се отпусна.
Намериха празно помещение, използвано преди за складиране на вещи по куки, забити на три четвърти от височината на четирите стени. Въздухът миришеше на кожа.
— Моментът дойде — почна Блистиг без предисловия. — Не можем да тръгнем в поход след два дни, Гамът, и ти го знаеш. Изобщо не можем да тръгнем. В най-лошия случай ще последва бунт, в най-добрия — ще останем без хора от безкрайните дезертирания. С Четиринадесета е свършено.
Доволният блясък в очите му разпали гняв в душата на Гамът. Той прикова Блистиг с поглед и попита:
— Появата на онова дете от теб и Кенеб ли беше нагласена?
Блистиг се дръпна като ударен, лицето му помръкна.
— За какъв ме взимаш…
— Точно сега не съм сигурен — изръмжа Гамът.
Бившият командир на ейрънския гарнизон посегна към дръжката на меча си, но Тене Баралта пристъпи между двамата и бронята му издрънча. По-висок и много по-широкоплещест от двамата малазанци, Баралта опря облечените си в тежки метални ръкавици ръце на гърдите им и ги раздалечи.
— Тук сме, за да стигнем до съгласие, а не да се избиваме взаимно — избоботи той. И се обърна към Блистиг. — Освен това подозрението на Гамът ми хрумна и на мен.
— Кенеб не би направил такова нещо — изхриптя Блистиг. — Дори двамата да си въобразите, че аз бих могъл.
„Достоен отговор.“
Гамът поклати глава и рече:
— Тя помоли за два дни…
— Помолила? Аз чух заповед…
— Значи не си слушал достатъчно внимателно, Блистиг. Адюнктата, колкото млада и неопитна да е, не е глупачка. Вижда това, което виждаш ти… което виждаме всички. Но тя помоли за два дни. Стигне ли се до момента на тръгването… окончателното решение бездруго ще стане очевидно в този момент. Доверете й се. Ако трябва, поне за това и само за това. Два дни.