Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Сините очи на сержанта се ококориха.
Приближиха се до Тавори и тя извърна суровия си поглед към Гамът.
— Моля за извинение, адюнкта — каза Гамът и щеше да добави още, но Тавори вдигна ръка да заговори.
Не получи такъв шанс.
Войникът до Гамът заговори на сержанта:
— Що не ни драснеш една черта, а?
— Точно т’ва ще направя.
Сержантът се завъртя кръгом и тръгна обратно към напиращите редици.
Очите на Тавори се стрелнаха към войника, но тя не каза нищо, защото мъжът бе оставил торбата си на земята, отворил я беше и ровичкаше вътре.
На пет крачки пред неравните редици на легиона сержантът извади меча си, заби го в пръстта и тръгна — чертаеше остра бразда в земята.
„Що не ни драснеш една черта, а?“
Войникът, приклекнал над походната си торба, изведнъж вдигна глава и ги погледна.
— Двамата още ли сте тука? Я по-назад при ония уикци, и им кажете на всички да се дръпнат на още трийсет-четирийсет крачки. А, и ги накарайте да слязат от конете и да държат здраво юздите — и всички по-надалече. И като ви дам знак, запушете си ушите.
Гамът трепна, щом мъжът започна да вади от торбата си глинени топки. „Торбата… дето тупна до мен няма и преди петдесетина мига… Дъх на Гуглата!“
— Как се казвате, войник? — изхриптя адюнкта Тавори.
— Кътъл. Дръпни се по-назад де, момиче.
Гамът я докосна по рамото.
— Адюнкта, това са…
— Зная кои са — отсече тя. — И този тук се кани да убие поне петдесет мои войници…
— Точно в момента нямаш никакви войници, лейди — изръмжа Кътъл, докато вадеше сгъваема лопата. — А тоя отатаралски меч, дето виси на хубавото ти бедро, ми го разкарай от главата, щото хич няма да ти помогне, ако решиш да останеш тук. Издърпайте ги всичките назад, а другото го оставете на мен и на сержанта.
— Адюнкта — каза Гамът, вече умолително.
Тя го изгледа с гняв и се обърна.
— Хайде, Юмрук.
Той я остави да го поведе, но след няколко крачки спря и погледна през рамо. Сержантът се беше върнал при Кътъл, който бе успял невероятно бързо да изрови малка дупка.
— Тука камъните! — Сержантът кимна. — Идеално!
— Горе-долу така го мислех — отвърна Кътъл. — Пукотевиците викам да ги сложа под ъгъл, а проклетията една педя по-надълбоко…
— Идеално. Щях да направя същото, ако се бях сетил да взема малко с мене…
— Имаш запас?
— Съвсем достатъчно.
— Тия тука са ми последните.
— Това мога да го оправя, Кътъл.
— Е, за това, Фид…
— Стрингс.
— За това, Стрингс, си спечели целувка.
— Нямам търпение.
Гамът поклати глава. „Сапьори.“
Експлозията изтътна два пъти и разтресе земята. Камъните се разхвърчаха от купчината пръст — самата тя полетяла към небето — с пукот и трясък. Цяла третина от легиона се прекатури и помете и останалите.
Смайващото бе, че никой като че ли не пострада фатално, сякаш Кътъл по някакъв начин бе насочил силата на взрива надолу и изпод камъните.
След като и последните отломки изтрополиха по земята, адюнкта Тавори и Гамът отново тръгнаха напред.
Кътър стоеше с лице към смълчаната тълпа, вдигнал високо граната в ръката си. Гласът му загърмя към новобранците.
— Следващият боец, който мръдне, това нещо му пада в краката, и ако си мислите, че не се меря добре, може да пробвате! Тъй. Сержанти и ефрейтори! Вдигате се лекичко и бавно. Намирате си отделенията. Тук отпред сержант Стрингс ви е начертал една хубава права линийка — така, малко се е пообъркала, тъй че я чертае отново — и значи отивате до нея кротко, с пръсти на четири санта от нея, петите събрани! Това го правим както трябва, или ще гинат хора!
Сержант Стрингс вече се движеше по челната редица, за да се държи линията, и разреждаше войниците на лакът един от друг. Отново се развикаха офицери, но вече не толкова силно като преди, защото новобранците се бяха смълчали. Легионът бързо започна да се оформя.
Новобранците наистина се бяха смълчали… и бяха втрещени, забеляза Гамът, щом двамата с адюнктата се върнаха на предишната си позиция, съвсем близо до зейналия димящ кратер. Втрещени и зяпнали… в лудия, вдигнал глинената топка високо над главата си. След миг Юмрукът пристъпи и застана до Кътъл.
— Убил си благородник? — попита той тихо, без да откъсва поглед от стягащите се редици.