Сребърни реки

Само че сега нямаше време да размишлява върху неприятната прилика между него и убиеца и като тръсна глава, той насочи цялото си внимание към битката, която им предстоеше. Извади скритата кама от ботуша си (сега не му беше времето да има тайни от Ентрери) и се спотаи в една тъмна ниша. Убиецът стори същото и светкавично се шмугна в сенките от другата страна на тунела.

Секундите се точеха бавно, отброявани единствено от далечния тропот от стъпките на приближаващите джуджета. Елфът и Ентрери стояха напълно безшумно, затаили дъх в очакване, сигурни, че преследвачите им няма да ги отминат.

Внезапно звукът от тежките стъпки се засили и дуергарите се втурнаха в главния тунел — явно бяха минали през някоя от многобройните тайни врати.

— Не ще да са много далеч! — съвсем ясно се разнесе нечий глас.

— Шефът добре ще ни нахрани зарад’ таз’ плячка! — възторжено се провикна друг.

В този миг джуджетата се показаха иззад последния завой, а ризниците и оръжията им, изковани от най-чист митрал, искряха на мъждукащата светлина на факлите.

Дризт погледна мътното острие на стоманения си ятаган — ударите му трябваше да бъдат съвършено точни, за да се справят с митралните доспехи. Той въздъхна примирено, но не можеше да не съжалява за магическото си оръжие, което бе изгубил някъде.

Ентрери също видя в колко неизгодно положение се намират двамата с елфа и разбра, че бързо трябва да предприемат нещо. Без да се колебае, убиецът извади кесийка с монети от колана си и с всички сили я запрати надолу по коридора. Торбичката полетя в мрака и тупна съвсем близо до следващия завой. Из тунела отекна звън.

Сивите джуджета се сепнаха.

— Ето ги! — възкликна един и заедно с другарите си се втурна към завоя.

А там Дризт и Ентрери вече ги очакваха.

Сенките се взривиха и връхлетяха върху слисаните сиви джуджета. Дризт и Ентрери нападнаха едновременно, в мига, когато първото джудже достигна убиеца, а последното точно минаваше покрай елфа.

Ужасените писъци на дуергарите процепиха въздуха. Ками, сабя и ятаган се носеха в страховит танц и сееха смърт. Джуджетата виждаха само проблясването им, докато остриетата търсеха пролуки в непробиваемите доспехи, ала болезнено ясно усещаха смъртоносното им ужилване, щом оръжията успееха да се промушат между халките на митралните им ризници.

Докато джуджетата успеят да се съвземат от изненадата, две от тях вече лежаха мъртви в краката на елфа, а още едно издъхваше, покосено от сабята на Ентрери, докато другарят му с препъване се отдалечаваше от палача, стиснало корема си с окървавена ръка.

— Гръб до гръб! — извика Ентрери към Дризт, който бе избрал същата стратегия, и вече си проправяше път покрай зашеметените джуджета.

Докато Дризт се приближаваше, палачът успя да убие още едно джудже, което имаше глупостта да се загледа в елфа достатъчно дълго, за да успее Ентрери да намери местенце на тила му, незащитено от шлема, и с всички сили да забие изумрудената кама.

В следващия миг двамата долепиха гръб в гръб и оръжията им отново подеха смъртоносния си танц. Плащовете им се развяваха, а светкавичните им движения, ръководени сякаш от една обща воля, се сливаха в едно и трите оцелели джуджета трябваше да се вгледат внимателно в тях, за да разберат къде свършва единият им противник и къде започва другият.