Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
сподели с близнака си. Очевидно не беше нещо специално за него.
Толкова лесно заменима ли беше? Нима онова, което бяха споделили, не
означаваше нищо за него?
— Ще му позволиш ли? — жълтите му очи бяха присвити. — Бела?
— Да — отвърна тя тихо. — Ще се погрижа за него.
— Благодаря ти.
— Знаеш ли, презирам те.
— Време беше.
Тя се завъртя рязко на пети, готова да се върне с широки и уверени
крачки до стаята на Фюри, когато Зейдист каза тихо: — Получи ли вече кървене?
«О, страхотно, поредният удар.» Искаше да знае дали е забременяла.
И без съмнение, щеше да изпита облекчение, когато научеше, че не е.
Каква по-добра новина за него?
Хвърли му гневен поглед през рамо.
— Имам спазми. Няма за какво да се тревожиш.
Той кимна.
Преди да е направил крачка, тя каза:
— Кажи ми нещо. Щеше ли да се ожениш за мен, ако бях родила
детето ти?
— Щях да се грижа за теб и бебето ти, докато някой друг не те вземе.
— Моето бебе… Като че ли няма да е наполовина и твое? — той не
отговори и тя настоя: — Нямаше дори да го признаеш?
Зейдист скръсти ръце на гърдите си — това беше единственият му
отговор. Тя поклати глава.
— Господи… Наистина си студен и безчувствен.
Той дълго я гледа втренчено.
— Никога не съм искал нищо от теб.
— О, така е. Никога за нищо не си молил — в гласа й прозвуча болка.
— Господ да ти е на помощ, ако го направиш.
— Погрижи се за Фюри. Той има нужда. Както и ти.
— Не се осмелявай да ми казваш от какво имам нужда.
Не изчака отговор. Отиде бързо до стаята на Фюри, изблъска Рейдж
от прага, влезе и затвори плътно вратата след себе си. Беше така вбесена, че й трябваше секунда да осъзнае, че вътре е тъмно. Въздухът беше
пропит със сладката като шоколад миризма на червен дим.
— Кой е? — попита Фюри дрезгаво откъм леглото.
Тя прочисти гърлото си.
— Бела.
От гърлото му се откъсна въздишка.
— Здравей.
— Как се чувстваш?
— Доста добре. Жив и готов за нови подвизи. Благодаря, че попита.
Тя се приближи до него с лека усмивка. Нощното й зрение разкри, че
лежи върху завивките и е само по боксерки. Имаше превръзка на корема и
целият беше в синини и рани. И, о, Боже, кракът му…
— Не се тревожи — каза той сухо. — Тази част от крака си изгубих
преди повече от век. Наистина съм добре. Щетите са само козметични.
— За какво ти е тази превръзка тогава?
— Кара задника ми да изглежда по-малък.
Тя отново се засмя. Очакваше да го види полумъртъв. Той наистина
изглеждаше така, сякаш схватката е била страховита, но не беше пред
прага на смъртта.
— Какво се е случило с теб? — попита.
— Намушкаха ме.
Думите му я накараха да се олюлее. Може би външният му вид
лъжеше.
— Добре съм, Бела. Честно. След шест часа ще съм готов да изляза
отново — настъпи кратка пауза. — А ти как си? Какво правиш?
— Просто исках да те видя.
— Е… Ето, добре съм.
— И да те попитам… Имаш ли нужда да се нахраниш?
Той замръзна, после протегна рязко ръка към завивката и я дръпна до
хълбоците си. Тя се запита защо се държи така, сякаш трябва да крие
нещо… О, ясно! Да!
За първи път го погледна като мъж. Наистина беше красив с тази
великолепна гъста коса и класическите черти на лицето си.
Тялото му също беше прекрасно, с оформени мускули, каквито
липсваха на близнака му. Но независимо колко добре изглеждаше, той не
беше мъжът за нея.
Помисли си, че е жалко. И за двама им. Не й се искаше да го нарани.
— Е? — попита. — Имаш ли нужда да се нахраниш?
— Предлагаш ли ми се?
Тя преглътна.
— Да. И така… Мога ли да ти дам да пиеш?
Тъмен загадъчен аромат изпълни стаята — толкова силен, че измести
мириса на червен дим. Гъстият и богат аромат на мъжки глад. Жаждата на
Фюри за нея.
Бела затвори очи и се помоли, ако той я приеме, да издържи, без да
заплаче.
Докато слънцето залязваше, Ривендж се взираше в траурните ленти, които украсяваха портрета на сестра му. Звънна мобилният му телефон, той погледна екрана и отговори.
— Здравей, Бела — каза тихо.
— Откъде знаеш…
— Че си ти? Номер, който не може да се проследи — помисли си, че
тя поне е в безопасност в комплекса на братството. Където и да бе това.
— Радвам се, че се обади.
— Снощи се прибрах у дома.
Рив стисна толкова силно телефона, че за малко да го строши.
— Снощи? Защо, по дяволите? Не исках да…
До слуха му достигнаха окаяни ридания на силна мъка. Страданието й
стопи гнева му, дъхът му секна.
— Бела? Какво има? Бела? Бела! Да не би някой от братята да те е