Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
наранил?
— Не — пое си дълбоко дъх. — И недей да ми крещиш. Не мога да
понеса виковете ти. Свърши се вече с твоето викане. Край.
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Какво се е случило?
— Кога мога да си дойда у дома?
— Разкажи ми.
Мълчанието се проточи. Беше очевидно, че сестра му вече няма
доверие в него. По дяволите… Можеше ли да я обвини?
— Бела, моля те. Съжалявам… Просто говори с мен — отново не
последва отговор и той каза: — Да не би да… — прочисти гърлото си. —Да не би да съм съсипал нещата между нас?
— Кога мога да си дойда у дома?
— Бела…
— Отговори на въпроса ми, братко.
— Не знам.
— В такъв случай искам да отида в защитения апартамент.
— Не можеш. Казах ти отдавна, че ако има проблем, не искам двете с
мамен да сте на едно място. А сега, защо искаш да си тръгнеш оттам?
Само преди ден не искаше да чуеш за никое друго място на света.
Настъпи дълга пауза.
— Преминах през първия си период на нужда.
Изведнъж Рив започна да се задушава. Затвори очи.
— Беше ли с един от тях?
— Да.
Идеята да седне му се стори добра, но в стаята нямаше нито един
стол. Подпря се на бастуна си и падна на колене на скъпия килим. Точно
пред портрета й.
— Добре… ли си?
— Да.
— И той е изявил претенции към теб.
— Не.
— Моля?
— Той не ме иска.
Рив оголи кучешките си зъби.
— Бременна ли си?
— Не.
Слава Богу.
— Кой беше?
— Не бих ти казала, дори животът ми да зависеше от това, Рив. Пак
повтарям — искам да си тръгна оттук.
Боже… Първият й период на нужда я е сполетял в сграда, пълна с
мъже… с безмилостни и силни воини. И Слепият крал е бил там, по
дяволите.
— Бела, кажи ми, че си била само с един от тях. И че не те е наранил.
— Защо? Защото се страхуваш, че сестра ти е курва? Ужасяваш се, че
аристокрацията отново ще ми обърне гръб?
— Обществото може да върви по дяволите. Обичам те… и не мога да
понеса мисълта, че си била използвана от братството в момент, когато си
била толкова уязвима.
Последва пауза. Той чакаше със свито сърце и гърло.
— Беше само един и аз го обичам — каза тя. — Може би ще поискаш
да знаеш, че ми предложи да избирам между него и това, да ме упои с
наркотици, за да не усещам болката. Избрах него. Но никога няма да ти
кажа името му. И не искам никога повече да говоря за него. Пак те питам
— кога мога да си дойда у дома?
Окей. Това беше добре. Поне щеше да я измъкне лесно оттам.
— Дай ми време да намеря безопасно място. Обади ми се след трийсет
минути.
— Чакай, Ривендж, искам да изтеглиш молбата си за принудителната
ми изолация. Ако го направиш, ще отида където кажеш, щом така ще се
чувстваш по-добре. Приемаш ли сделката?
Той покри очите си с длан.
— Ривендж? Каза, че ме обичаш. Докажи го. Анулирай молбата и
обещавам да бъдем екип… Ривендж?
Той отпусна ръка до тялото си и вдигна поглед към портрета й.
Толкова красива и чиста. Ако можеше, щеше да я запази такава завинаги.
Но тя вече не беше дете. И с всеки ден доказваше, че е много по-упорита
и силна, отколкото въобще би могъл да си представи. Щом е преживяла
онова и е оцеляла…
— Добре… Ще я оттегля.
— Ще ти се обадя след половин час.
>40.
Нощта се спусна и от хижата започна да се процежда светлина. У.? бе
стоял пред компютъра през целия ден. Чрез електронната поща и
мобилния си телефон бе успял да открие всичките двайсет и осем
останали в Колдуел убийци и да свика общо събрание, чийто начален час
бе определен за полунощ. Щеше да потвърди разпределението по отряди и
да състави група от петима, която да отговаря за набирането на нови
членове.
След срещата щеше да изпрати само два Бета отряда в центъра на
града. Цивилните вампири вече не посещаваха баровете така масово, както преди, защото твърде много от тях бяха отвлечени в този район и
бяха намерили смъртта си в центъра за въздействие. Време беше да
фокусират усилията си другаде.
След като помисли малко, реши да изпрати останалите си хора в
жилищните квартали. Вампирите бяха активни през нощта. В домовете си.
Трябваше само да ги открият сред хората…
— Гадно малко копеле.
У. скочи от стола.
На прага на хижата стоеше О. Беше гол. Гърдите му бяха целите
издраскани от нокти, лицето му беше подуто, косата му — разбъркана.
Изглеждаше не само зле, но и силно раздразнен.
Той затвори вратата. У. не можеше да се помръдне от мястото си.
Мускулите му просто не искаха да се раздвижат и да накарат тялото му да