Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Някаква конкретна причина да избереш бавен куриер?
— Трябва ми време да задвижа нещата, преди да са дошли — каза тя.
— Ясно. Има нещо, което искам да…
Сянка по-тъмна от облаците падна върху масата. Ситрин не беше видяла мъжа да наближава и ѝ се стори, че е изникнал от нищото. Или от паважа. По-висок от капитан Уестер, но не колкото Ярдем Хейн, мъжът беше с вълнена туника и панталони, дебело синьо наметало, което да го пази от пролетния хлад, и бронзова верижка, обозначаваща службата му. На пръв поглед беше от първокръвните, но тънката снага и светлата кожа говореха за синайска кръв, вляла се семейството преди две-три поколения.
— Простете — каза мъжът с безкрайно любезен тон. — Със Ситрин бел Саркор ли имам честта да говоря?
— Да — отвърна Ситрин.
— Праща ме губернатор Сиден — каза мъжът.
Страх пресекна дъха ѝ като удар в корема. Бяха открили измамата. И сега пращаха гвардията. Изкашля се и се постара да се усмихне.
— Някакъв проблем ли има?
— Ни най-малко — отвърна пратеникът и извади малко писмо. Гладкият лист беше сгънат старателно, подпечатан и зашит по краищата. — Но губернаторът спомена да изчакам, в случай че пожелаете да пратите отговор.
Ситрин взе писмото и застина — не знаеше накъде да погледне, към писмото, към куриера или към капитана. Сякаш след цяла вечност успя да се отърси от ступора си.
— Ако кажете на маестро Асанпур, че сте дошли при мен, той ще ви настани удобно.
— Много мило от ваша страна, магистра.
Ситрин изчака мъжът да влезе в кафенето и чак тогава издърпа конеца. Нишката сряза хартията с неприятен звук. Изтръпнала вътрешно и с треперещи ръце, Ситрин заглади листа върху масата. Почеркът беше красив и прецизен, излязъл от ръката на професионален писар. „До магистра Ситрин бел Саркор, глас и представител на Медеанската банка в Порте Олива, аз, Идериго Белинд Сиден, губернатор на Порте Олива по милостта на Нейно кралско величество…“ и така нататък, и прочие дрън-дрън. Ситрин плъзна пръсти по страницата. „Моля за личното Ви съдействие като представител на търговския занаят и гражданин на Порте Олива относно някои въпроси от съществено значение за добруването и просперитета на града…“ и прочие, и прочие. А после, почти в края на първата страница, Ситрин замръзна.
„Възможността за спогодба, уреждаща съвместно публично-частно начинание, касаещо успешното и безопасно провеждане на морската търговия в предстоящата година…“
— Мили Боже! — възкликна Ситрин.
— Какво? — попита капитан Уестер. Гласът му беше тих и нетрепващ. Все едно очакваше Ситрин да му каже, че трябва да убият пратеника и да напуснат града по спешност. Тя преглътна в опит да отпусне стегнатото си гърло.
— Ако тълкувам правилно написаното, губернаторът предлага да изработим оферта за съвместно начинание с града, примерен договор, уреждащ ескортирането на търговските кораби до и от остров Нарин.
— А — каза Уестер. А после: — Ясно ти е, че не разбрах нищо от това, което каза, нали?
— Събира флотилия. Бойни кораби, които да придружават търговските по пътя натам и обратно. И търси някой, който да финансира начинанието.
— Тоест нас?
— Не — каза тя, докато мозъкът ѝ анализираше ситуацията с хладна, почти зловеща прецизност. — Очаква да има нещо като състезание между заинтересовани страни, като кани и нас да се включим в надпреварата. Кани Медеанската банка да предложи оферта за финансирането и застраховането на нова градска флотилия.
Капитанът изсумтя, все едно разбира. Ала Ситрин вече бе на мили пред него, набрала инерция. Ако Порте Олива станеше по-привлекателно пристанище от Свободните градове, повече кораби щяха сключват тук застраховките си и договорите за финансиране. С понижаването на риска щяха паднат и застрахователните вноски. Това би ударило всеки, който търгува изключително със застраховки. Макиа щеше да възнегодува, Кабрал също, ако начинанието с бойния ескорт се окажеше успешно. Какви бяха шансовете Макиа и Кабрал да се съюзят срещу ескортиращите кораби, запита се Ситрин.
— А ние с такива работи ли се занимаваме по принцип? — попита Уестер сякаш от друга част на света.
— Ако спечелим поръчката и се справим добре, не само ще реализираме печалба, а ще си създадем връзки из целия Юг чак до Вътрешното море. И ще предложим на холдинговото дружество актив, който е по-ценен от фургон със злато — каза Ситрин. — Тогава не биха могли да възразят срещу нищо, което сме направили досега.
— Значи ще си пробваме късмета с тази губернаторска надпревара, така ли?
Ситрин още усещаше възела в стомаха си, ала нещо в него се беше променило. Тя усети, че се усмихва. Широко.