Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Не беше ли точно това целта? — попита Кари и ѝ подаде красива гривна, инкрустирана с изумруди и гранати. — Да се отървеш от парите и другите неща?
— Но не и да ги раздавам като бонбони — каза Ситрин. — Добрите инвестиции дори в големите градове се броят на пръсти. Първо трябва да прецениш къде си струва да инвестираш, а това не е лесно. Тук просто разговарям с хората. Договаряме сделки, подписваме договори. Това са важни неща и не искам охраната да се мотае наоколо и да плаши клиентите.
— И защо не? — попита Хорнет. — Аз точно така бих направил.
— Е, сигурно е по-добре за бизнеса, ако клиентите ти са спокойни — каза Кари.
На вратата се почука. Смит отвори и маестро Асанпур влезе с поднос, на който се мъдреха две малки чашки с цвят на кост. Ситрин отключи малкия сейф. Докато маестрото поднасяше кафе на Кари, Ситрин уви бижутата в мека кърпа и ги прибра до счетоводния тефтер с червена кожена подвързия и кесията с дребни монети. Ключалката беше грозновата, но солидна, ключът — успокоително тежък на кожената си каишка. Ситрин заключи кутията и прибра ключа. Кари отпи от кафето и млясна доволно.
— Още едно предимство на този импровизиран офис — каза Ситрин и кимна към чашката в ръката ѝ.
— Трябва да тръгваме — каза Хорнет. — Майстор Кит е решил да поставим „Фарс за четирите вятъра“ преди да пристигнат корабите от остров Нарин.
— Няма ли да спонсорираш някой? — подхвърли Кари.
— Какво, кораб или фарс? — попита суховато Ситрин.
— Ами, и двете.
— Нито едното, нито другото — каза тя.
Истината бе, че корабите от остров Нарин често занимаваха мислите ѝ.
Разпределението на световното богатство беше пряк резултат от търговските модели. Кешет и Пют имаха маслинови плантации и вино, с които да залеят всички пазари по света, но нямаха грам златни залежи, а малкото находища на желязна руда бяха труднодостъпни заради непроходимия терен. Лионеа се гордееше с великолепен дървен материал и подправки, ала с мъка произвеждаше достатъчно зърно да изхрани населението си. Фар Сирамис обещаваше най-редките стоки на света — коприна и бои, магия и тютюн, — ала презокеанските пътувания дотам бяха толкова рисковани, че търговските експедиции по-често се губеха безследно, отколкото да донесат очакваната висока възвръщаемост. Липсата на баланс в търсенето и предлагането гарантираше, че най-сигурният начин да натрупаш печалба е като се превърнеш в посредник между желаната стока и желаещия я клиент.
На сушата това означаваше да контролираш драконовите пътища. И най-добрият път, направен от човешки ръце с камъни и хоросан, не можеше да се мери с дълговечността на драконовия нефрит. Всички големи градове бяха възникнали на кръстопътища по времето когато човечеството било единна раса, а господарите на света летели с гигантските си люспести криле. Самите дракони едва ли бяха използвали често пътищата — построили ги бяха за улеснение на своите слуги и след като империята им паднала, същите тези пътища продължили да определят движението на паричните потоци в сухоземната търговия.
За разлика от разчертаната суша, морето подлежеше на преразпределение.
Всяка есен корабите на юг пълнеха трюмовете си с царевица и масло, вино, пипер и захар и било срещу щедро заплащане, било заради нечия авантюристична природа, било от отчаяние, поемаха на север. Северобреж, Холскар, Астерилхолд и дори северното крайбрежие на Антеа разграбваха товара им, често на по-ниска цена, отколкото им искаха керваните, превозили същата стока по суша. Търговските кораби понякога качваха товари от тези пристанища — осолена треска от Холскар, желязо и стомана от Астерилхолд и Северобреж, — но повечето бързаха да си приберат парите и да вдигнат платна към широките пристанища на остров Нарин, където да чакат презокеанския трафик от Фар Сирамис. Защото там се криеха най-високите залози.
Капризните ветрове и океански течения правеха Нарин най-леснодостъпното крайно пристанище за корабите от Фар Сирамис и ако един търговски кораб успееше да размени товара или парите си срещу стоки, пристигнали от далечните земи отвъд океана, то инвеститорът, финансирал пътуването му, като нищо можеше да утрои вложените средства. Ако ли не, корабът щеше да се върне безславно от остров Нарин, натоварил стоки от местните пазарища, които да реализират далеч по-малка печалба, и то ако цените се случат добри. Имаше и по-лош вариант — корабът да попадне в ръцете на пирати или да потъне, което водеше или до пълна загуба на товара и инвестицията, или до откуп с посредничеството на удавените при безбожни цени и с огромно забавяне.