Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Спечелим ли това състезание — каза тя и сгъна писмото, — печелим всичко.
Срещата в губернаторския дворец ѝ изглеждаше неочаквано и неубедително скромна. Неколцина мъже и жени седяха в озеленен вътрешен двор. Стражи от краличината гвардия доливаха чашите им с ароматизирана вода и подправено вино. Губернаторът беше дребен човек с голямо шкембе и прогресивно оредяваща коса. Към гостите се отнасяше мило и възпитано, без никаква податка кои от тях са важните. Ситрин се бе надявала да разбере нещичко от поведението му, да се ориентира в обстановката и да следи по-осторожно онези, на които той обръща повече внимание. Само че губернаторът се беше оказал безполезен като пътепоказател и тя тънеше в неведение.
Имаше един възрастен картадам — козината му сивееше по лицето, гърлото и гърба, — който представляваше корабостроителната гилдия в Порте Олива и две местни търговски къщи, обединили усилията си в съвместно начинание по проекта. Синай с твърде много руж на бузите се оказа командир на наемнически отряд, достатъчно многоброен, за да сключва договори с крале. Седнала сама под рехавата сянка на една палма, една тралгунка пиеше вода, хапваше стриди и слушаше всичко казано с такава дълбока концентрация, че лазеше по нервите на Ситрин. Всеки от тях имаше свой дневен ред и свое професионално минало, свои интереси и слабости. Магистър Иманиел би си извадил заключения от пръв поглед. Или ако не заключения, то поне обосновани догадки. Ситрин, от своя страна, дори не беше пълнолетна. Щеше да мине още година, преди да получи контрол върху наследството си. Виното беше превъзходно. Разговорът — приятелски и оживен. Ситрин имаше чувството, че плува в топъл океан и чака нещо да изскочи от дълбините, да я стисне за крака и да я повлече надолу, към студеното.
А и любопитството, което собствената ѝ персона събуждаше у всички останали, с нищо не отпускаше възела в стомаха ѝ. Знаеше какво виждат в нея — глас и представител на Медеанската банка, пристигнал наскоро в града и разстроил плановете им. Явно никой не беше очаквал Ситрин да вземе участие в наддаването. Тя изоставаше значително след всички тях в познанията си за местната политическа обстановка, беше новачка тук, в малкия вътрешен двор с ярките птички и напечения от слънцето паваж, но пък имаше свои собствени тайни. Колкото по-дълго останеше загадка за тях, толкова по-добре щеше да се ориентира в играта. Подаде празната си чаша на един от стражите и си взе друга от подноса. Виното дърпаше юздите на страха ѝ.
— Магистра бел Саркор — каза губернаторът, появил се неусетно до нея. — Били сте във Ванаи, нали? Преди антийската агресия?
— Да. Напуснах града буквално няколко дни преди нашествието.
— Извадили сте голям късмет — каза тралгунката. Гласът ѝ беше басов като на Ярдем Хейн, но без неговата топлота.
— Така е — отвърна любезно Ситрин.
— Какво мислите за нещастието, сполетяло града? — попита губернаторът. Този въпрос Ситрин го беше очаквала и имаше готов отговор.
— Антеа съвсем не за пръв път напада Свободните градове — каза тя. — С магистър Иманиел очаквахме окупацията месеци преди тя да стане факт. А седмици преди антийците да превземат града беше ясно, че не възнамеряват да го задържат.
— Смятате, че са превзели Ванаи с намерението да го унищожат? — обади се някакъв мъж иззад губернатора. Чертите му бяха на първокръвен, но кожата му беше наситено златиста и грапава като на ясуру. А очите му бяха стряскащо зелени. Казваше се Кахуар Ем и представляваше група, която отчасти беше търговско сдружение и отчасти номадско племе от северните краища на Лионеа. Външността му говореше за смесено наследство между първокръвен и ясуру, крайно невероятна комбинация, който Ситрин бе смятала за невъзможна.
— Имаме сериозно основание да ги подозираме в това — отвърна тя в отговор на въпроса му.
— Но защо му е на Разсечения трон да прави такова нещо? — попита губернаторът.
— Защото са кръвожадна банда непроменени северняшки диваци — каза тралгунката. — Маймуни.
— Аз пък чух, че опожаряването на Ванаи не било планирано и изненадало дори крал Симеон — каза синайският наемник. — Местният командир издал заповедта, воден от задкулисни политически цели.
— Което изобщо не опровергава моята теза за въоръжените с мечове маймуни — каза тралгунката и губернаторът се засмя.
— Не се изненадвам, че има различни интерпретации — каза Ситрин. — Но аз действах според информацията, която бяхме получили, и слава богу.
— Чух, че Коме Медеан мести интересите си на север и по-точно в Антеа — каза прошареният картадам. — Много ми е странно, че заема такава агресивна позиция на юг.