Пътят на дракона

С времето кафенето на маестро Асанпур можеше да се превърне в неофициален център на банковото дело и търговското кредитиране в града. Колкото по-популярно ставаше кафенето, толкова повече хора щяха да идват, а заедно с тях — повече новини, слухове и клюки. Ситрин знаеше, че собственото ѝ присъствие там като редовен клиент е добро начало, ала времето я притискаше и нямаше да ѝ стигне, освен ако тя не подпомогнеше някак естествения ход на нещата. Рано или късно — и по-скоро рано, отколкото късно — истински представители на Медеанската банка щяха да се появят в Порте Олива с куп въпроси за странния нов клон на организацията и Ситрин искаше бизнесът ѝ да е потръгнал преди това да се случи.

Което, в краткосрочен план, изискваше една малка и безвредна измама.

Видя реакцията, която Кари предизвика с появата си, преди да е видяла самата Кари. Погледи се килнаха през площада като трева под напора на силен повей, после се дръпнаха назад, а после — скришом някак — отново залепнаха за нея. Ситрин продължи да си пие кафето уж без да забелязва тайнствената жена, която пресичаше площада по посока на големите павилиони, където чиновници управляваха Големия пазар от името на кралицата. Кари беше избрала възможно най-дългия път през площада и това даде време на Ситрин да се възхити на одеждата ѝ. Кройката беше еласейска, но дългият копринен шал и воалът с мъниста говореха по-скоро за Лионеа. Бижутата ѝ бяха от ванайските кутии на Ситрин и със стойността си в злато можеха да купят две кафенета като това на маестро Асанпур. Като цяло ефектът говореше за богата търговка от бреговете на Вътрешното море, образ още по-автентичен заради разказите на майстор Кит от първа ръка. Такава гледка рядко се виждаше в Биранкор и комбинацията от екзотика и богатство привличаше вниманието по-сигурно и от песен. Хорнет и Смит вървяха зад нея, облечени в доспехи от варена кожа и с наперената походка, която бяха усвоили покрай пътуването си с кервана, съвсем като истински наемни войници.