Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Вълна от облекчение заля Денил и той се надяваше, че е успял да я прикрие добре. „Той знае! Не е нужно да го предупреждавам. Но не мога да призная, че вече сме уведомени за това“. Магьосникът отпи от виното, обмисляйки отговора си. „Не трябва да се изненадвам. И преди е споменавал за възможността от бунт на Изменниците.
— Вие предположихте, че може да се случи — каза той, — но изразихте предположение, че не са достатъчно силни, за да представляват заплаха.
— Все още смятам така. — Ачати сви рамене. — Ето защо новините не са добри, но е възможно да са благоприятни. Изменниците едва ли ще оцелеят, така че най-после ще се отървем от тях. За съжаление междувременно ще изгубим много добри мъже. Кралят не иска да изпраща армия срещу тях. Те ни нападат от всички страни, така че ако се опитаме да се разправим с всички едновременно, това само ще отслаби редиците ни. Той изпрати куриери със заповед до всички ашаки да доведат семействата си в града.
— Дали ще му се подчинят?
Ачати кимна.
— Повечето да, но дали ще го направят достатъчно бързо е друг въпрос. Появи се и една пречка, която не предвидихме. — Той се поколеба, оглеждайки стаята. — Робите се възползваха от възможността и се разбунтуваха. Повечето просто се разбягаха от именията малко преди Изменниците да се появят, но неколцина се обърнаха срещу господарите си.
— Някакъв успех?
— Само няколко случая — с отрова. Което е една от причините да ви кажа следното — внимавайте с робите си, посланик Денил.
Магьосникът погледна към чашата в ръката на Ачати. Мъжът още не беше отпил от нея. Дали се страхуваше от тукашните роби? Те принадлежаха на краля, но това не бе попречило на Изменниците да внедрят свои шпиони сред тях. Денил беше пил малко от виното и не бе докоснал храната. Той проникна в нея със сетивата си, но не откри нищо смущаващо.
— Би трябвало да мога да неутрализирам ефекта от отровата с лечителската ми магия — каза той на Ачати.
Той се засмя и вдигна чашата към устните си.
— Това е много полезно умение.
Денил кимна.
— Дали аз, посланик Тайенд и лейди Мерия трябва да се страхуваме от Изменниците?
Ачати поклати глава.
— Не виждам причина да ви нападнат, стига да не им се изпречвате на пътя. Ако нещата случайно не се развият на добре и Изменниците стигнат до града… — Той се поколеба, въздъхна и раменете му се отпуснаха. — Признавам, че се страхувам повече да не пострадате от моите хора, отколкото от техните. Кралят се държеше с вас, сякаш сте сключили съюз с Изменниците. Ако бунтовниците нанесат големи вреди, някои ашаки може да потърсят възмездие. Или ако сраженията са доста ожесточени, те могат да потърсят източник на допълнителна енергия.
Денил погледна към Ачати. Щом мъжът признаваше, че хората му могат да постъпят така… значи опасността бе реална.
— Какво да направим, тогава?
Ачати го погледна в очите.
— На пристанището чака кораб на име «Калата». Капитанът е получил нареждания да приеме вас, посланик Тайенд и лейди Мерия на борда, ако го пожелаете. Той ще ви отведе до Киралия.
«Но Оусън ни нареди да останем… ах, не мога да му го кажа, без да разкрия, че вече знаем за нападението. Въпреки това Оусън може да промени мнението си, щом му разкажа за страховете на Ачати».
— Благодаря ви. Трябва да попитам Гилдията какво да правим. Искате ли…? — Денил се поколеба, чудейки се какво ли ще си помисли Оусън за предложението. «Ако означава, че ще бъдем в безопасност, той ще се съгласи.» — Искате ли да дойдете с нас?
Очите на сачаканеца леко се разшириха. Той се усмихна, протегна се към Денил и с нежен, успокоителен жест докосна ръката му.
— Мястото ми е тук, при моя народ и при краля ми. — След това направи широк жест с ръката, в която държеше чашата си. — Освен това е твърде невероятно Изменниците да стигнат до града. Корабът е просто предпазна мярка. — Той нежно стисна ръката на Денил и я пусна. — И отличен повод да ви посетя.
— Благодаря за предупреждението. И посещението. — Денил остави чашата си на масата. — За съжаление пропуснахте Тайенд. И Мерия.