Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя погледна към Регин и той се обърна към нея, Дори да се притесняваше, той не го показваше по никакъв начин. Веждите му се повдигнаха въпросително и устните му потрепнаха в лека, тайнствена усмивка. Сония отмести очи. „Всеки, който го е видял, би си помислил, че сме двойка“. Тя си припомни дните, които бяха прекарали заедно след напускането на Имардин. Когато установи, че се разбират отлично, я изпълни огромно облекчение. Компанията му й допадаше, а очевидно той харесваше нейната. Но какво ли виждаха другите, за да си мислят, че между тях има нещо друго? „Аз не правя нищо — помисли си тя. — Дали не е Регин, тогава? Не може…“
Сония поклати глава. „Не. Не може да е влюбен в мен. Това е абсурдно“.
Ами ако беше? Тя се върна назад. Опита се да си спомни всичко, което беше казал. Опита се да си припомни начина, по който разговаряше с нея, как се държеше около нея, как я гледаше. Спомни си как си бе задала същия въпрос преди, в каретата, след като бяха напуснали Крепостта. Какво беше казал, за да я накара да си го помисли? Че от години й се възхищава.
„Да не би да се опитваше да ми каже нещо повече? — Тя отново тръсна глава. — Дали не ми се струва така, само защото си мисля за това?“
Не можеше да го попита, защото Изменниците можеха да ги чуят. Но ако се появеше възможност да поговори с Регин насаме… Тази мисъл заседна в гърлото й. „Не мога да го направя. Ами ако греша? Това ще смути и двама ни. Или може би ще е по-лошо, ако се окажа права? Поне мога да съм сигурна, че аз не съм влюбена в него“.
Заляя поток от противоречиви чувства. Принуди се да впрегне целия си самоконтрол, за да продължи да върви спокойно и да запази безизразно лице. Но противоречията изчезнаха така бързо, както се бяха появили, оставяйки я изпълнена с изненада и смайване.
„Значи го обичам. Не бих могла. Това е различно. Има такава възможност, но не е така. Все още“ — помисли си тя. Но нямаше да каже нищо на Регин. А ако той намекнеше за чувствата си към нея, тя щеше да го обезкуражи. „Не че вече не съм му простила. Той се превърна в личност, която е много по-добра от ученика, когото ненавиждах. Не че съм забравила Акарин — но вече мога да обичам друг. Причината не е, че така Регин ще стане уязвим, ако някой реши да ме изнудва. Просто…“
В гърдите й се надигна раздразнение. Защо винаги ставаше така, че единствените мъже, които проявяваха романтичен интерес към нея, нямаха право на това? Не че имаше някакви доказателства за интереса на Регин. Което все пак беше добре, защото макар и разделен със съпругата си, той все още бе законово женен за нея.
Глава 23
Ултиматумът
Денил крачеше из стаята си.
„Сигурно има някакъв начин да предупредя Ачати, без да разкривам, че Изменниците приближават“. Щяха да минат няколко дни, преди да се появят, а те трябваше да се държат така, сякаш нищо необичайно не се случва. Затова Тайенд отиде да посети един търговец-ашаки, а Мерия правеше обичайното си следобедно посещение на пазара заедно с една приятелка, която все още не беше напуснала града. Така че Денил бе останал сам да разсъждава върху дилемата си. „Бих могъл да се престоря, че някой от робите ми е казал за пристигането на Изменниците. Или че ми е оставил съобщение. Ами ако това накара ашаките да измъкват още роби?“
Някакво движение край вратата привлече вниманието му. Той се обърна и Кай се хвърли на пода.
— Ашаки Ачати е тук на посещение при вас.
„Той е тук!“ Изпълни го въодушевление, което бързо се стопи. „А аз все още нямам решение. — Денил поклати глава. — Все пак е минал само половин ден. Дори да бях измислил нещо, първо трябваше да предупредя Тайенд, така че засега ще трябва да се преструвам, че не знам нищо“.
— Донеси малко храна и вино.
Робът се надигна и бързо се отдалечи. Денил излезе в коридора и забърза към Господарската стая. Когато Ачати се обърна и му се усмихна, сърцето му се изпълни с топлина.
— Посланик Денил.
— Ашаки Ачати. — Денил наклони глава. — За мен е удоволствие да ви видя отново.
Усмивката на сачаканеца се стопи.
— Ах, надявам се винаги да е така. — Той въздъхна. — Нося новини.
— Добри или лоши? — Денил покани мъжа да седне и се настани на обичайното си място.
Ачати се замисли.
— Не са добри. Но не са и лоши. Възможно е да са благоприятни.
— Звучите много загадъчно.
— Просто отговарям на въпроса ви. — Покрай очите на Ачати се появиха ситни бръчици, които изчезнаха, щом лицето му отново стана сериозно. Появиха се двама роби, които носеха вино и храна. Ачати изчака да излязат, преди да заговори отново. — Изменниците са слезли от планината и са започнали да нападат имения из цялата страна — рече той с нисък глас. — Убиват всички магьосници по пътя си и идват към Арвис. Очевидно възнамеряват да превземат Сачака.