Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Люкрес Немрод получава удар по самолюбието си, но в същото време е очарована от романтичната постъпка на Изидор Каценберг.
Поглежда към гигантската клетка.
Представя си някъде дълбоко в себе си…
148.
Преди.
— петнайсет милиарда години: раждане на Вселената;
— пет милиарда години: раждане на Земята;
— три милиарда години: появата на живота на Земята;
— пет милиона години: появата на първите нервни системи;
— три милиона години: появата на човека;
— два милиона години: човешкият мозък изобретява оръдието на труда, което го прави десетократно по-ефикасен;
— сто и трийсет хиляди години: хората започват да рисуват по стените недействителни събития, които си представят, затваряйки очи;
— петдесет години: човешкият мозък изобретява първите програми за изкуствен интелект;
— пет години: компютрите започват да разсъждават самостоятелно, представяйки се като възможни наследници на хората в случай, че човечеството изчезне;
— една седмица: Люкрес Немрод и Изидор Каценберг осуетяват опита на един човек, подпомогнат от компютър, да разпространи един изключително приятен начин за стимулиране на мозъка, който би могъл да доведе до изчезването на човечеството, отдадено без задръжки на удоволствието;
— пет минути: един мъж току-що й е казал „не“, оставяйки я неудовлетворена.
Мисълта изцяло завзема съзнанието й.
За какъв се мисли той!
Малко след това:
Каква деликатност! Каква чувствителност. Какъв психологически усет…
Люкрес броди сред галерията от изображения, сътворени в прослава на удоволствието.
Всъщност той има най-красивите ръце от всички мъже, които съм познавала досега.
За успокоение си поръчва чаша шампанско на бара.
Той хърка.
Пресушава чашата на един дъх.
Притежава блестящ ум. Културен е. Необвързан. Има смелостта да напусне журналистиката, за да бъде напълно свободен.
Затваря очи.
Целувката му…
Връща се обратно в музея и се изтяга на леглото на Моцарт. Дръпва завесите и заспива разочарована и очарована.
Сънува Изидор.
149.
Една ръка гали лицето й. Сънува ли? Отваря очи.
Изидор. От плът и кръв.
— Стана полунощ. Не е първият ден. Вторият е — казва той с усмивка.
Тя го гледа с огромните си изумруденозелени очи и на свой ред се усмихва съзаклятнически.
Той мълчаливо я хваща за брадичката и я целува.
Бавно, с треперещи пръсти разкопчава коприненото сако… и съзерцава младата жена.
Зад окото — оптичен нерв, тилно зрително поле, мозъчна кора. Активирани неврони. По цялото им протежение се спускат микроскопични токови удари. Раждат се бързи и ярки мисли, които препускат, същински обезумели мишлета, из огромния лабиринт на мозъка.
Няколко минути по-късно и двамата са съвсем голи, потните им тела са плътно прилепени.
Хипофизата в мозъка на Изидор е свръхвъзбудена. Тя отделя тестостерон над нормата, а той ускорява ритъма на сърцето, което изпраща кръв навсякъде, където има нужда от нея.
Хипоталамусът в мозъка на Люкрес отделя естроген над нормата, предизвиквайки повишено отделяне на млечни хормони, от които чувства гъдел в корема, в зърната на гърдите и я избива на плач.
Той попива всеки неин образ. Ако можеше да премине на ускорен режим на запаметяване! Да накара мотора на камерата да се върти по-бързо, за да заснеме повече от двайсет и пет кадъра в секунда, да стигне до сто, до двеста, които по-късно да може да забавя, да спира, когато му се прииска да си спомни момента.
Вълните на лулиберина, естрогена и тестостерона се смесват в артериите, вените и капилярите. Хормоните плуват обратно на артериалните течения като разгневени сьомги.
Сърцата ускоряват ритъма си. Дишането — също.
Нещо приижда, издига се.
Телата им танцуват. Скъпоценният миг се изживява на множество нива. Гледани отдалеч, двамата приличат на странно двуглаво животно с осем крайника, някакъв розов октопод, който подскача и се извива.
По-отблизо, на нивото на кожата, се е развихрил истински пожар. Половите им органи — слепени, плътно проникнали един в друг, омекотени от природната си окосменост — са оста, превърнала ги в неразделени сиамски близнаци.
Отдолу, под кожата, мускулите изискват повече захар и кислород, за да се покажат на нужната висота. Таламусите в мозъка се стараят да координират дейността на клетките.