Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Каква беше идеята ви за Жан-Луи Мартен? — пита тя уж между другото.
— Влязох, във връзка с жена му Изабел. Обясних й положението. Тя се съгласи да прибере съпруга си и обеща, както я помолих, да запази компютъра, но без достъп до интернет. Във всеки случай той вече е много по-спокоен. След като го закарах у тях, имахме дълъг разговор. Всъщност той е очарователен човек. Сподели, че искал да напише есе за историята на изследванията на мозъка и за понятията „награда“ и „наказание“.
— Но той искаше да ни убие!
Изидор маха небрежно с ръка.
— Също като в шахмата. След приключването на партията противниците си стискат ръцете.
— Той е убиец!
— Не, той не е убил Финшер. Най-многото, в което можем да го обвиним, е, че е искал да го награди в момент, в който някой друг е имал същото желание. Два акта на любезност, които са прегорили бушона на получателя. Мартен нито за миг не е искал да убива. Освен това, как да го накажем? Като го тикнем в затвора? Нека бъдем разумни. Не е лош човекът. И той като всички нас търси нови решения. Искал е да спаси света по свой начин. Като го мотивира. Не си е давал сметка за последиците от постъпките си.
Изидор се обръща към делфините и вземайки от една кофа няколко херинги, им ги подхвърля високо, високо. Любимците му подскачат, за да ги хванат във въздуха.
— Мисля, че Жан-Луи Мартен е щастлив, че се върна при близките си. Простил им е, че го бяха позабравили.
Люкрес се настанява на шезлонга и отпива от бадемовото мляко.
— Одисей се върна при Пенелопа. Красива любовна история. А „Света Маргарита“?
Изидор е свършил с херингите.
— Отново е болница като всяка друга. Новото ръководство „стандартизира“ сградите. Стените отново са боядисани в бяло, болните прекарват дните си пред телевизора или в игра на карти, пушат й си вземат успокоителните.
— А какво стана с охранителните системи „Крейзи Сикюрити“? Носеха приходи, трябва да си идиот, за да изпуснеш най-продаваната марка на пазара, а и най-доходоносната от експортната листа!
— Основният им конкурент откупи логото и Марката. Чрез тях ще привлече и клиентелата им. Системите ще бъдат произвеждани в нормални заводи и работниците ще бъдат мотивирани със заплати.
— Но в даден момент хората ще видят, че качеството вече не е същото.
— Е, дотогава ще мине известно време…
— А порнофилмите „Крейзи Секс“?
— Същото се отнася и за тях. Марката е продадена. Във филмите ще се снимат актриси, мотивирани единствено от размера на хонорара.
Люкрес се обръща към дървото на бъдещото човечество. Забелязва, че Изидор е записал, сетне задраскал възможността бъдещето да бъде унищожено от познаването на Върховната тайна.
— Тогава на въпроса: „Какво ни мотивира?“, получаваме следното:
1. Отстраняването на болката.
2. Отстраняването на страха.
3. Задоволяването на първичните нужди за оцеляване.
4. Задоволяването на вторичните нужди от удобство.
5. Дългът.
6. Гневът.
7. Сексът.
8. Наркотиците.
9. Личната страст.
10. Религията.
11. Приключението.
12. Обещанието за достъп до Върховната тайна.
— Извинете, че ви прекъсвам, но забравяте самия достъп до Върховната тайна, който, изглежда, стои над всичко останало.
— Да, значи 13: Достъпът до Върховната тайна.
Люкрес посочва с брадичка стъкленицата с мозъка на Финшер, поставена върху една колона.
— С една дума, цялото разследване беше проведено, само за да разберем това…
Журналистът лапва един бонбон.
— Не е толкова зле. Освен това си изяснихме какво представляваме всъщност.
— Слушам ви.
— Това, което определя човека, е онова мъничко, почти неназовимо нещо, което дори най-сложните машини няма да успеят да имитират. Финшер го наричаше мотивация, аз си мисля, че е нещо средно между хумора, мечтата и лудостта.
Изидор се доближава до Люкрес и започва да разтрива раменете й. Тя се отдръпва изненадана.
— Какво ви става, Изидор?
— Не ви ли харесва?
— Да, но…
— Тогава се отпуснете.
Той я разтрива по-нежно.
Люкрес хвърля поглед на часовника си.
— Ще закъснеем. Хайде, пригответе се бързо. Трябва да тръгваме.
147.
Музика от Менделсон. Присъстващите хвърлят шепи ориз върху младоженците, които излизат от кметството.