Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
В главата на Умберто цари невероятен хаос. Той е разкъсван от чувство за вина, от признателност, от съжаление. Другите не смеят да се намесят. Умберто сменя изражението си и решително се обръща към Изидор и Люкрес.
— Оставете го на мира! — вика той гръмогласно. — Той е изстрадал достатъчно. Давате ли си сметка за голготата на този човек?
— Умберто, мислете за Финшер — опитва се да му повлияе Изидор. — Той е убил Финшер — човека, комуто дължите всичко.
Бившият неврохирург се обръща бавно към тях.
— Той е помолил Финшер да ме спаси! Аз разсипах живота му. Той не само ми прости, но ме и спаси. Не мога отново да му причиня зло.
Благодаря ти, Атина, не можех да си представя, че ще видя с очите си силата на прошката. Ти си права, прошката е сила… на бъдещето.
Умберто сваля револвера. Мотивациите в ума му се боричкат неистово — симпатията към Изидор и Люкрес, състраданието към Жан-Луи Мартен, когото е превърнал в инвалид и който в отплата го е спасил от деградиране. Битката е жестока.
— Не мога да реша! Не мога да реша! — вика той.
Накрая сяда с празен поглед и не помръдва.
Люкрес му отнема револвера без колебание. Изидор се навежда.
— Какво му стана?
Доктор Черненко го наблюдава с интерес.
— Рядък случай — мотивациите в мозъка му са идеално уравновесени и сега не може да помръдне.
— Дълго ли ще остане в това състояние?
Тя преглежда зениците му.
— Тъй като не може да реши дилемата, той се е предал. Избягал е от тялото си.
Възползвайки се от момента, Наташа се хвърля върху Люкрес и я обезоръжава. Двете се бият. Много по-висока от журналистката, Наташа компенсира с ръста си неумението си да се бие. Удря на съперничката си шамари, драска я, рита я в глезените, тръска вихрено глава. Истинска фурия! Неподготвена за подобно развитие на нещата, Люкрес понася няколко удара, после минава зад Наташа и извива ръката й, за да я укроти. Безчувствена на болка, Наташа се извърта и успява да се освободи.
Двете жени заедно се добират до пистолета. Другите се хвърлят на пода.
Двубоят е безмилостен.
Люкрес се сеща, че не копието убива бизона, а волята на ловеца. Бизонът приема смъртта, а копието е само официалният й приносител и доказателството за неговото съгласие да умре. От мига, в който жертвата е приела загубата и ловецът е приел победата, копието може да бъде запратено където и да е — то непременно ще улучи целта. Определящо е намерението, не действието.
Внезапно се чува изстрел. Револверът пада на земята.
Люкрес и Наташа се споглеждат, после всяка опипва тялото си, за да види дали не е ранена…
Умберто продължава да стои неподвижно. Най-накрая болезнен стон ги насочва към ранения — доктор Черненко е уцелена в рамото.
Наташа се втурва към нея.
— Мамо!
Значи тя е приела куршума, мисли си Люкрес.
— Мамичко! НЕ! Какво направих!
Топмоделът се разплаква. После се разсмива.
— Мамо, най-сетне се случи, аз страдам! Оздравях и пак благодарение на теб!
Пипа се по бузата.
— Аз плача!
— Боли ме — казва доктор Черненко.
Възползвайки се от настъпилата паника, Люкрес вдига телефона в операционната и се свързва с Жером Бержерак.
— Ало, ако все още желаете да сте моят герой, изпратете Бърза помощ и кавалерията. Тук ви очаква истинско приключение.
В създалата се суматоха нещо продълговато незабелязано изпълзява изпод покритата с плат мебел, вдига револвера и го насочва към журналистите.
„Горе ръцете“ — се изписва на екрана на компютъра.
След моментно колебание двамата журналисти се подчиняват.
Повдигайки се, разгъващата се метална ръка повлича бялото платно и отдолу се показва голям куб, надписан с готически букви: „Дийп Блу IV“.
Ръката се доближава още повече до лицето на Изидор.
— Значи наистина вие сте убиецът… — казва той на Жан-Луи Мартен.
„Беше нещастен случай. Исках да възнаградя Самюел Финшер за победата му, както го правех винаги. Но той вече е бил в състояние на оргазъм. Не знаех. Свръхнатоварването с удоволствие е предизвикало късо съединение в мозъка му. И той е изключил.“