Върховната тайна

Изидор оглежда внимателно съучастничката си. Пита се какво толкова страхотно намира в младата жена и си отговаря, че то навярно се крие в искрящия й дяволит поглед, особено когато говори сериозно.

— Оказва се дори, че продажбите са много добри и тази седмица държим първенството сред седмичниците. Това ще ми позволи да оправдая твърде фантасмагоричните ни разноски.

Изидор разглежда първата статия. До разголените снимки на Наташа Андерсен стоят подзаглавията „Алхимията на желанието“ и „Хормоните ни ръководят“. В един ъгъл има надпис: „Най-красивата жена на света живееше с най-умния мъж.“ Името на Самюел Финшер не бе споменато нито веднъж.

— Като че ли топмоделите се оказват най-подходящият начин да се заинтересуват хората от химията на мозъка — заяви той малко разочаровано.

Вече вижда мислено заглавията: „Наташа Андерсен ви въведе в неврологията, а следващата седмица разследването ни върху рака на гърдата ще бъде представено от мис Франция.“

Изидор не поглежда теста за паметта.

— Във всички случаи, даже да бяхме казали истината, нямаше да си дадат труда да публикуват репортажа ни. Защото самият факт, че удоволствието ръководи нашите действия, вече е намек за нещо непристойно. За повечето хора удоволствието задължително е нещо „мръсно“. Спомнете си разследването за „Бащата на нашите бащи“. Кой беше готов да чуе резултатите от анкетата? Някои истини са неудобни.

Изидор поглежда дървото си с вероятните бъдещи човешки светове.

— Може би имате право. Хората не обичат да ги притесняват. Предпочитат нещо неистинско, но правдоподобно, пред нещо истинско, но необичайно, извън рамките на общоприетото.

Люкрес си налива чаша бадемово мляко от бутилката, поставена наблизо. Делфините изскачат над водата и явно ги канят да си поиграят с тях, но двамата журналисти не им обръщат внимание.

— Те не искат нищо необичайно. Нищо, което да ги накара да се замислят над себе си. От журналистите искат леснодостъпни неща, които приличат на вече познатите. Най-голямото им желание е да бъдат успокоени. Може би сме пропуснали тази мотивация — да бъдеш успокоен. Толкова се страхуват, че утре може да се окаже различно от вчера.

— Това не е истинска мотивация, а по-скоро някаква ръчна спирачка в живота на хората. Мнозина карат на ръчна, страхувайки се от скоростта, но не изпитват никакво удоволствие. Правят го просто от страх.

Люкрес одобрява забележката.

— Предполага се, че в началото зародишите притежават гъста мрежа от връзки между невроните. Но тъй като впоследствие тези връзки остават неизползвани, те изчезват — казва Изидор.

— Функцията създава органа, липсата на функция го премахва — въздиша Люкрес.

— Представете си какво щеше да бъде, ако тези действащи връзки от ранното ни детство можеха да се запазят. Умствените ни способности щяха да са десетократно по-големи…