Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
При Люкрес присъствието на женските хормони — естрадиолът и прогестеронът, е по-дискретно.
Продължават да се целуват. Към първия хормонален коктейл се прибавя един по-рядък хормон — лулиберин, познат като хормона на любовта от пръв поглед. Потта им неусетно променя мириса си. Парфюмът „О“ на Исе Мияке се изпарява и на негово място се настанява един по-наситен аромат. Изидор разпръсква феромони с мускусен дъх. Сега вече са свързани и обонятелно.
Той я притиска съвсем малко по-силно, като че ли се опасява да не счупи финото порцеланово творение. Тя се отпуска, проявява слабост за първи път в живота си.
— Взех решение — изрича той. — Ще се опитам да изкарам един ден, без да гледам новините по телевизията, без да слушам радио и да чета вестници. Един цял ден, в който земята ще се върти, без да се притеснявам за нея. Хората ще могат да се убиват, да вършат несправедливости, диващината ще може да се шири, а аз ще стоя настрана цели двайсет и четири часа.
— Много смело. След това ще трябва да удължите двойно срока на четирийсет и осем часа. И аз взех решение — пак ще пропуша, но без чувство за вина… до утре, след което окончателно ще откажа цигарите.
Музиката внезапно спира и Миша обявява:
— Скъпи приятели, току-що научихме нещо ужасно. Точно преди пет минути Дийп Блу V е победил Леонид Камински. Така световната шампионска титла по шахмат се връща при компютрите.
Освирквания и дюдюкания в залата.
Изидор се пита за миг дали, в знак на отмъщение, няма да се намерят изкушени, които да повредят джобния си компютър или факса си.
Миша успокоява присъстващите.
— Предлагам да запазим минута мълчание в памет на Самюел Финшер, който за известно време ни спести подобно унижение. Нека това поражение породи у нас желание да надминем себе си, за да не могат някой ден машините да ни победят и в други области…
Пълна тишина. Люкрес шепне в ухото на приятеля си:
— Дийп Блу V спечели… Питам се дали не направихме огромна глупост.
— Не, то е като при спортистите, които вземат допинг. Трябва да се печели честно, защото в противен случай не се зачита.
След като минутата изтича, Миша дава знак на музикантите да засвирят. Звучи финалът на „Хотел Калифорния“. Оркестърът не се спира пред нищо, за да накара танцуващите да забравят всякакви задръжки.
Изидор и Люкрес се целуват на фона на оглушителните акорди, изтръгнати от две електрически китари.
— Аз ви…
— Какво?
Дали и той мисли това, което мисля аз?
Дали и тя мисли това, което мисля аз?
— Нищо.
Той почти го е казал.
Тя се притиска до него.
С нея се чувствам по-силен. Не трябва да се страхувам от нея. Защо ли винаги съм таил подозрения към жените?
Той я притиска по-силно.
С него се чувствам по-силна. Не трябва да се страхувам от него. Защо ли винаги съм таила подозрения към мъжете?
Тя решава да изведе приятеля си от залата „Самюел Финшер“.
— Къде ме водите, Люкрес?
С шперца — нейния „сезам“, тя отваря вратата на МЕС — Музея на епикурейството и свободомислието. Минават покрай гигантската клетка, покрай Адам, Ева и Ной, покрай нощниците, вилиците и портретите на великите философи.
Люкрес води Изидор към един отдел, който не бяха посетили, но който беше забелязала при първото им посещение — легло с балдахин, над което се четеше надпис:
„Легло, принадлежало на Моцарт, на което ощастливявал певиците в тайната си стаичка преди представленията.“
Тя се надига на пръсти, искайки нова целувка. Той остава безучастен.
— Трябва да ви предупредя за нещо — промълвява загрижено.
— За какво?
— Никога не правя любов от първия път.
— Ама ние се познаваме от три години!
— За пръв път ви целувам истински. Следователно за днес е невъзможно да стигна по-далеч.
Тя отстъпва с наведена глава.
— Съжалявам. Това е принцип. Винаги съм се придържал към него. И не искам да му изневеря. В противен случай ще се получи прекалено… прибързано.
След тези думи той се поклонява и си тръгва. Тя остава сама в пустия музей. Разочарована е. Мъчи се да проумее. Никога досега не са я изоставяли по този начин! Винаги тя си е тръгвала първа, с дежурното извинение: „Съжалявам, не ми е приятно вече с теб.“