Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Когато най-сетне се добрах до топлия интериор на пощенската станция на четири пресечки от площадИОИ,целият треперех. Седмицата преди да ме арестуват бях наел пощенска кутия там и поръчах да доставят в нея най-новия модел портативна конзола за ОАЗИС. Пощата беше напълно автоматизирана, поради което вътре нямаше служители, от които да се притеснявам, а когато влязох, не видях и клиенти. Намерих кутията си, въведох паролата, взех я и седнах на пода. Разтрих замръзналите си длани, докато не започнах отново да усещам пръстите си, после нахлузих ръкавиците, сложих си визьора и влязох в ОАЗИС.Григериъс Симюлейшън Систъмссе намираше на около километър от пощата, затова можах да използвам една от безплатните им точки за безжичен достъп, вместо да се включвам към градските мрежи, собственост на ИОИ.
Влязох в акаунта си с разтуптяно сърце. Не се бях включвал онлайн от цели осем дни — личен рекорд за мен. Когато аватарът ми бавно се материализира в контролната зала на крепостта ми, погледнах надолу към виртуалното си тяло с такава наслада, сякаш беше любим костюм, който не бях обличал от дълго време. На дисплея ми веднага се появи известие, че имам няколко съобщения от Аех и Шото. И — колкото и да беше изненадващо, имах съобщение дори от АртЗмида. И тримата искаха да знаят къде съм и какво, по дяволите, ми се беше случило.
Първо отговорих на АртЗмида. Казах ѝ, че Шестиците знаеха истинската ѝ самоличност и къде живее и че я държат под постоянно наблюдение. Предупредих я и за плановете им да я отвлекат. Прикачих копие от досието ѝ за доказателство. После любезно ѝ предложих да напусне незабавно дома си и да се скрие някъде.
Написах ѝ: „Дори не си събирай багажа. Не се сбогувай с някого. Тръгвай веднага и отиди на безопасно място. Увери се, че не те следят. После намери защитена интернет връзка, която не е собственост на ИОИ, и влез онлайн. Ще се срещнем в Мазето на Аех при първа възможност. Не се тревожи, имам и добри новини“.
Накрая добавих послепис: „На живо си още по-красива“.
Написах подобни имейли до Шото и Аех (без послеписа) и им пратих и копия от досиетата им. След това отворих базата данни с регистъра на американските граждани и опитах да вляза в нея. За мое голямо облекчение, паролите, които бях купил, още бяха валидни и успях да вляза в профила на Брайс Линч. В него сега фигурираше снимката, направена по време на обработката ми в ИОИ, а върху лицето ми бе сложен надписаИЗДИРВА СЕ.ИОИ вече бяха съобщили, че господин Линч е избягал длъжник.
Не ми отне много време да изтрия изцяло тази самоличност и да копирам обратно пръстовите си отпечатъци и отпечатъците от ретините си в истинския си профил. Когато след няколко минути излязох от базата данни, Брайс Линч вече не съществуваше. Отново бях Уейд Уотс.
Пред пощата спрях автоматично такси и затаих дъх, докато притисках палец към скенера. Дисплеят светна в зелено. Системата ме разпозна като Уейд Уотс, а не като избягалия длъжник Брайс Линч.
— Добро утро, господин Уотс. Накъде пътувате? — попита автоматичното такси.
Дадох адреса на магазин за дрехи на главната улица близо до Университета на Охайо на имеДре6ки,който предлагаше "Високотехнологични градски облекла“. Оттам си купих чифт джинси и пуловер. И двата артикула бяха с "двойна употреба", което означаваше, че имаха датчици и можеха да се използват и в ОАЗИС. Не разполагаха със сензорни датчици, но и панталонът, и пуловерът можеха да бъдат свързани с конзолата ми и да изпращат до нея данни за това, как движа торса, ръцете и краката си, като така щеше да ми е по-лесно да управлявам аватар си през интерфейс само за ръкавици. Купих си и няколко чифта чорапи, бельо, яке от изкуствена кожа, ботуши и черна плетена шапка, която да сложа на смръзналата ми се гола глава.
Няколко минути по-късно излязох от магазина, облечен с новите дрехи. Мразовитият вятър ме забрули отново, закопчах якето догоре и си сложих шапката. Така се чувствах много по-добре. Изхвърлих униформата и гумените пантофи в кофа за боклук и тръгнах по главната улица, като зяпах витрините. Ходех със сведена глава и избягвах погледите на начумерените студенти, с които се разминавах.
След няколко пресечки видях магазин, в който всичко се продаваше от автомати, и влязох в него. Той представляваше голяма зала с редове автомати, от които можеше да си купиш всичко под слънцето. Едип от тях, с надпис "Автомат за самозащита", предлагаше съответната екипировка: леки ризници, химически спрейове и богата гама от пистолети. Натиснах екрана на машината и разлистих каталога. След кратко колебание си купих бронирана жилетка иГлок 47 С,както и три пълнителя с патрони. Взех и малък флакон със сълзотворен газ и платих за всичко, като сложих дясната си длан върху скенера. Самоличността ми бе потвърдена и се установи, че нямам криминално досие.