Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Копелетата дори заснеха как пада и се размазва на земята. Вероятно по искане на Соренто.
Прилоша ми. Когато гаденето най-накрая премина, копирах петте досиета на флашката си и отворих папкатаПрогрес на мисията.В нея имаше архив на отчетите на Отдела по оология, предназначени за висшето ръководство на Шестиците. Докладите бяха подредени по дати, като най-новият беше начело в списъка. Отворих го и видях, че беше бележка, изпратена от Нолан Соренто до борда на директорите па ИОИ. С нея той ги уведомяваше, че още не е разбрал как да отвори Третата порта, и предлагаше да изпратят агенти да отвлекат АртЗмида и Шото от домовете им и да ги принудят да помогнат на ИОИ в това начинание. След като Шестиците намереха Яйцето и спечелеха състезанието, щяха да се "освободят" от АртЗмида и Шото.
Седях вцепенен. После отново прочетох бележката, обзет едновременно от ярост и паника.
Ако се съдеше по часа на файла, Соренто беше изпратил бележката малко след осем. Преди по-малко от пет часа. Началниците му вероятно още не я бяха прочели. Но и след като я прочетяха, щяха да се срещнат и да обсъдят предложения от Соренто план. Вероятно нямаше да изпратят агентите си за АртЗмида и Шото преди утре следобед.
Още имах време да ги предупредя. Но за тази цел трябваше драстично да променя плана си за бягство.
Преди да ме арестуват, бях задал след време по сметката ми в ИОИ да бъде преведена достатъчна сума, че да покрие целия ми дълг и да бъда освободен от принудителната служба. Но парите щяха да бъдат преведени чак след пет дни. Дотогава Шестиците щяха да са заключили АртЗмида и Шото в някоя стаичка без прозорци.
Не можех да продължа да преглеждам базата данни до края на седмицата, както бях планирал. Трябваше да копирам колкото се може повече информация и да бягам веднага.
Дадох си време до сутринта.
□□31
През следващите четири часа работих трескаво. По-голямата част от тях отделих, за да разбия интранета на ИОИ, като в същото време копирах от базата данни толкова информация, колкото се побра на откраднатата флашка. Програмирах и качих в интранета редица червеи, логически бомби и вируси, които трябваше да се стартират едновременно след два дни по пладне.
Когато най-накрая спрях да пиша кода, колкото да си погледна часовника, видях, че беше шест и половина сутринта. Следващата смяна на техническата поддръжка щеше да застъпи само след деветдесет минути, а и съседите ми по капсули щяха скоро да започнат да стават. Времето ми бе изтекло.
Отворих профила си на длъжник и в полето за дълга въведох нула — пари, които на първо място изобщо не бях взимал на кредит от ИОИ. После в настройките отворих подменютоНаблюдение и комуникация с длъжника,откъдето се контролираха наушникът и гривната на глезена ми. И тогава направих нещо, което си умирах да направя цяла седмица — отворих заключващите механизми и на двете устройства.
Усетих остра болка, когато щипките на наушника се прибраха и излязоха от лявото ми ухо. Устройството отскочи от рамото ми и падна в скута ми. В същия миг гривната на десния ми глезен се отвори с щракване и падна, а под себе си остави лента ожулена и зачервена кожа.
Знаех, че вече няма връщане назад. Техниците по охраната не бяха единствените, които имаха достъп до сигнала от камерата в наушника ми. Агенцията за защита на длъжниците също ме наблюдаваше чрез нея и записваше всекидневните ми дейности, за да гарантира, че се спазват човешките ми права. Сега, след като бях свалил устройството, от този миг насетне щяха да липсват цифрови записи за мен. Ако охраната на ИОИ ме хванеше преди да успея да изляза от сградата с открадната флашка, пълна с уличаващи данни, с мен беше свършено. Компанията щеше да ме измъчва и да ме убие, без никой да разбере.
Свърших още няколко неща, свързани с плана ми за бягство, и излязох от интранета. Свалих визьора и ръкавиците и отворих панела за поддръжката до развлекателната конзола. Под развлекателния модул имаше малко празно пространство — между фабричната стена на капсулата и съседната стена. Оттам извадих малък, прилежно сгънат вързоп. В него имаше запечатана с вакуум униформа на техник от ИОИ в комплект с шапка и табелка със служебен номер. (Както и флашката, бях си набавил униформата, като изпратих заявка по интранета да ми бъде доставена в празно отделение на моя етаж.) Съблякох гащеризона и избърсах с него кръвта от ухото и врата си. Извадих две ленти лейкопласт изпод матрака и ги залепих върху дупките на ухото си. След като облякох служебната униформа, внимателно извадих флашката от гнездото, прибрах я в джоба си и затворих таблото за достъп. После взех наушника и казах по микрофона: