Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Играч първи, приготви се
Играч първи, приготви се - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Играч първи, приготви се

Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:

Изумително оригинална и неустоимо носталгична, тази книга преодолява традиционните жанрове. Амбициозен и очарователен дебют — отчасти приключенска, отчасти любовна и отчасти виртуозна интерпретация на виртуалното пространство.Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС — вездесъща виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което да живееш, да играеш, да се влюбваш — и това на всяка една от десет хиляди планети.И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие най-големия лотариен билет, скрит във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява гигантско богатство и невъобразима мощ на онзи, който ги разгадае.Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.Настъпва моментът, когато Уейд се натъква на първата загадка…И изведнъж целият свят се мобилизира и хиляди конкуренти се включват в Лова. Единственият начин Уейд да оцелее, е да спечели. За тази цел той трябва да напусне безметежното си виртуално съществуване и да се впусне в реалния живот — и любов, които винаги са го ужасявали.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 163
Перейти на страницу:

— И след като разбра, че имат тайни досиета за нас, сдържа да не ги погледнеш, а?

— Наложи се! Трябваше да разбера какво знаят за всеки от нас! И ти би постъпила така.

Тя ме посочи с пръст.

— Не, нямаше да го направя. Аз уважавам личното пространство на другите!

— Арт3мида, успокой се! — намеси се Аех. — Той най-вероятно ти с спасил живота.

Тя се замисли върху думите му.

— Добре, да забравим за това — рече накрая, но виждах, че все още е бясна.

Не знаех какво да кажа, тъй че продължих нататък.

— Прехвърлям и на трима ви по едно копие от данните на Шестиците, които успях да задигна. Десет зетабайта са. Вече трябва да сте ги получили. — Изчаках да си проверят електронните пощи. — Информацията, която имат за Холидей, е необятна. Разполагат с всичко за живота му. Събрали са интервюта с всички хора, които Холидей е познавал. Може да ни отнеме месеци да ги прочетем.

Изчаках няколко минути, докато те преглеждаха данните.

— Еха! Невероятно — обърна се Шото към мен. — Как, по дяволите, успя да избягаш от ИОИ с цялата тази информация?

— Като се измъкнах с хитрост.

— Аех е прав — поклати глава АртЗмида. — Ти си луд за връзване. — Тя се поколеба за секунда и после добави: — Благодаря за предупреждението, Зи. Задължена съм ти.

Отворих уста, за да отвърна "Няма защо", но думите така и не излязоха.

— И аз съм ти длъжник, благодаря — каза Шото.

— Няма нужда да ми благодарите.

— Е, кажи лошата новина — подкани ме Аех. — Колко близо са Шестиците до преминаването през Третата порта?

— Познайте какво — ухилих се аз. — Още дори не са разбрали как да я отворят.

АртЗмида и Шото ме зяпнаха невярващо. Аех се усмихна широко, започна да клати глава и вдигна длани високо, сякаш танцуваше в такт с недоловима електронна музика.

— О, да! О, да! — запя той.

— Шегуваш се, нали? — попита Шото.

Поклатих глава.

— Не се шегуваш рече — АртЗмида. — Но как е възможно? Соренто взе Кристалния ключ и знае къде е портата. Трябва само да я отвори и да влезе, нали?

— Това важеше за първите две — отвърнах аз. — Но третата е различна. — Отворих голям прозорец във въздуха до себе си. — Вижте този запис от архива на Шестиците. Тук са записали първия си опит да отворят портата.

Пуснах записа. Видеоклипът започваше с аватара на Соренто, застанал пред входа на замъка на Анорак. Портите на непревземаемата крепост се отвориха като автоматични врати в супермаркет, щом Соренто се приближи.

— Входът на замъка се отваря за аватар, който носи Кристалния ключ — обясних аз. — Ако аватарът не носи ключа, не може дa прекрачи прага на замъка дори вратата вече да е отворена.

Гледахме как на записа Соренто преминава през входа и влиза в просторното позлатено преддверие. Аватарът на Соренто прекоси полирания под и се приближи до голямата кристална врата на северната стена. В самия център на вратата имаше ключалка, а над нея в блестящата шлифована повърхност бяха изсечени три думи: "Вяра. Надежда. Любов".

Соренто пристъпи напред, пъхна Кристалния ключ в ключалката и го завъртя. Нищо не последва.

Вдигна очи към трите думи. "Вяра, надежда, любов" прочете ги тoй на глас. Пак не се случи нищо.

Соренто извади ключа, изрече трите думи и го пъхна отново в ключалката. Пак нищо.

Наблюдавах Аех, АртЗмида и Шото, докато гледаха записа. Вълнението и любопитството им се бе превърнало в концентрация, защото вече се опитваха да разгадаят пъзела. Натиснах паузата.

— Опитват се да разберат как да отворят вратата от три седмици — казах аз. — Винаги, когато е в ОАЗИС, Соренто е заобиколен oт консултанти и учени, които наблюдават всяко негово движение. На записите се чуват гласовете им и как му дават съвети по радиостанцията. Досега не са му помогнали много. Гледайте…

На видеозаписа той правеше нов опит да отвори портата. Повтори всичко като преди, само че този път завъртя Кристалния ключ обратно на часовниковата стрелка.

— Пробват всяка глупост, за която се сетите — продължих аз. — Изрича изписаните думи на латински, на елфически и на клингонски. По едно нреме го накараха да рецитира Първо послание към коринтяните 13:13 — библейски стих, в който се съдържат думите "вяра, надежда, любов". Очевидно това са имената и на три католически светици. Шестиците правят опити в тази посока от няколко дни.

— Кретени — заяви Аех. — Холидей е бил атеист.

— Вече се хващат за сламки — отвърнах аз. — Соренто не е пробвал само да падне на колене за молитва, да потанцува и да пъхне кутрето си в ключалката.

— Това сигурно е следващият му ход — ухили се Шото.

— Вяра, надежда, любов — повтори бавно АртЗмида думите, а после се обърна към мен. — Къде съм ги чувала?

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)