Играч първи, приготви се

— Кой да се досети? Изглеждаш точно както си представях. Грозен като смъртта.

Разсмяхме се и напрежението във въздуха се разсея. После се взирахме дълго един в друг. Осъзнах, че се гледаме в очите за пръв път.

— Нямахме възможност да се запознаем официално. Аз съм Саманта.

— Здравей, Саманта. Аз съм Уейд.

— Радвам се най-сетне да се видим на живо, Уейд.

Тя потупа пейката до себе си и аз седнах.

След дълго мълчание каза:

— Какво ще стане сега?

Усмихнах се.

— Ще използваме всички мангизи, които току-що спечелих, за да нахраним цялата планета. Ще направим света по-хубав, нали?

Тя се ухили.

— Не искаш ли да построиш огромен космически кораб, да го заредиш с видеоигри, боклучава храна и удобни дивани и да се разкараш оттук?

— И това бих направил, ако означава, че ще прекарам остатъка от живота си с теб.

Тя се усмихна срамежливо.

— Ще видим. Все пак току-що се запознахме.

— Знаеш, че съм влюбен в теб.

Долната ѝ устна затрепери.

— Сигурен ли си?

— Да. Сигурен съм. Защото е истина.

Тя се усмихна, но видях и че се разплака.

— Съжалявам, че скъсах с теб и че престанах да ти говоря. Просто…

— Няма нищо. Сега разбирам защо постъпи така.

Тя изглеждаше облекчена.

— Наистина ли?

Кимнах.

— Постъпи правилно.

— Наистина ли го мислиш?

— Спечелихме, нали?

Усмихна се — и аз ѝ се усмихнах в отговор.

— Виж, няма да бързаме. След като ме опознаеш, ще видиш, че съм добро момче. Кълна се.

Тя се разсмя и избърса няколко сълзи, но не каза нищо.

— Споменах ли, че съм невероятно богат? Разбира се, ти също си богата, така че не е кой знае какво предимство.