Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Първо отворих папката с името на моя аватар. Намерих вътре подробно досие, сдържащо цялата информация, която Шестиците бяха събрали за мен през последните шест години. Акта ми за раждане. Оценките ми от училище. Най-отдолу имаше връзка към запис на целия ми разговор в чатрума на Соренто, завършващ с експлозията. След като бях избягал, явно бяха загубили дирите ми. В досието имаше хиляди снимки и видеоклипове на аватара ми, събирани през изминалата година, и купища данни за крепостта ми на Фалко, но очевидно не знаеха къде съм в истинския свят. Актуалното ми местонахождение бе отбелязано като "неизвестно‘‘.
Затворих прозореца, поех дълбоко дъх — и отворих досието на АртЗмида.
Най-отгоре имаше училищна снимка на момиче с много тъжна усмивка. За моя изненада, тя приличаше досущ на аватара си. Същата черна коса, същите кафяви очи и същото красиво лице, което познавах толкова добре — с една малка разлика. По-голямата част от лявата му страна бе покрита с червникаво-лилав родилен белег. По-късно щях да науча, че на този тип белези им казвали понякога "портвайн петно". На снимката черната ѝ коса бе преметната през лявото око, в опит да прикрие колкото се може повече от белега.
АртЗмида ме бе подвела, че в действителност е деформирана по някакъв начин, но сега виждах, че това изобщо не беше вярно. В моите очи белегът по никакъв начин не я загрозяваше. Дори лицето на снимката ми се струваше още по-красиво от онова, което вече бях виждал, защото знаех, че беше истинско. Това бе нейното лице, а не пиксели, генерирани от компютър.
Под снимката пишеше, че се казва Саманта Ивлин Кук, че е на двайсет години, че е висока 1,73 м и тежи 76 кг. Във файла бе отбелязан и домашният ѝ адрес: Гринлийф Лейн № 2206, Ванкувър, Британска Колумбия, както и много друга информация, включително кръвната ѝ група и оценките ѝ чак от детската градина.
Най-отдолу на досието ѝ имаше връзка без надпис и когато я натиснах, на дисплея се появи образ от камера в малка къща в предградията. След няколко секунди разбрах, че това беше домът ѝ.
Продължих да чета досието ѝ и научих, че я следят от пет месеца. Бяха сложили подслушвателни устройства в дома ѝ, защото намерих стотици часове аудиозаписи, направени, докато е била в ОАЗИС. Разполагаха с текстови разпечатки и имаха всяка доловима дума, която АртЗмида бе изрекла, докато бе преминавала през първите две порти.
След това отворих досието на Шото. Знаеха истинското му име, Акихиде Карацу, и явно имаха домашния му адрес в блок в Осака, Япония. Имаше и негова училищна снимка, от която гледаше слабо, сериозно момче с обръсната глава. Също като Дайто, изобщо не приличаше на аватара си.
Изглежда, за Аех знаеха най-малко. В неговия файл имаше оскъдна информация и нямаше снимка — само скрийншот на аватара му. За истинско име бе посочено "Хенри Суонсън", но това бе псевдоним, използван от Джак Бъртън вГолеми неприятности в Малкия Китай,по което разбрах, че е фалшиво. Срещу адрес бе записано "непостоянен", а отдолу имаше връзка, озаглавенаПоследни точки на достъп.Оказа се, че това е списък с местата, на които Аех последно се бе връзвал към безжична мрежа и бе влизал в ОАЗИС. Те бяха на всевъзможни места. Бостън, Вашингтон, Ню Йорк. Филаделфия. И последното място, от което бе влизал в ОАЗИС, беше Питсбърг.
Започвах да схващам как бяха открили Арт3мида и Шото. ИОИ притежаваше стотици регионални телефонни компании и беше на практика най-големият интернет доставчик в света. Бе много трудно да влезеш в ОАЗИС, без да използваш мрежа, на която те да не са собственик или оператор. Така като гледах, следяха нелегално по-голямата част от световния интернет трафик, за да се опитат да намерят шепа ловци, които компанията смяташе за заплаха. Единствената причина да не ме открият беше, че обхванат от параноя, бях наел директна връзка с ОАЗИС по оптичен кабел до блока, в който живеех.
Затворих досието на Аех и отворих папката на Дайто, уплашен от мисълта за това, което щях да намеря вътре. Както и при другите, там бе записано истинското му име — Тоширо Йошиаки — и домашният му адрес. Най-отдолу имаше връзки към две статии за "самоубийството" му, както и връзка към неозаглавен видеоклип с дата от деня, в който бе загинал Отворих го. Видеоклипът бе заснет с ръчна видеокамера и на него се виждаха трима едри мъже с черни скиорски маски (един от които държеше камерата) да чакат тихо в коридор. Те, изглежда, получиха заповед в слушалките си и отключиха с карта вратата на малък едностаен апартамент. Апартамента на Дайто. Издърпаха го от сензорния стол и го изхвърлиха през балкона.