Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Кабина 14 представляваше звукоизолирана стая с размери три на три метра и нов модел терминал в центъра. Винилът на сензорния стол беше протъркан и напукан. Пъхнах флашката в гнездото в предната част на конзолата и се усмихнах, когато тя влезе с изщракване.
— Макс? — казах на празната стая, щом влязох в акаунта си. При тази команда се зареди резервно копие на Макс, което съхранявах в акаунта си в ОАЗИС.
Усмихнатото му лице се появи на всички монитори в командния център в крепостта ми.
— 3-зздравей, компадре! — извика той. К-ккак е хавата?
— Радвам се да те видя. А сега да се залавяме за работа.
Отворих панела за управление на акаунта си и започнах да прехвърлям данните от флашката. Плащах на ГСС месечни такса за неограничено пространство за съхранение на данни и сега щях да проверя дали наистина е неограничено. Дори с такава високоскоростна връзка, както вКонтактът,прехвърлянето на десет зетабайта щеше да отнеме над три часа. Промених реда, в който да се прехвърлят файловете, за да запиша първо онези, които щяха да ми трябват. Щом те се прехвърлеха в акаунта ми, можех да ги отворя веднага и да ги препратя на други потребители.
Първо изпратих писма до основните новинарски канали и им казах, че от ИОИ са се опитали да ме убият, че те са убили Дайто и че планират да убият Шото и АртЗмида. После към имейла прикачих един от видеоклиповете, които бях открил в базата данни на Шестиците — записа на екзекуцията на Дайто. Прикачих и копие от бележката на Соренто до борда на директорите на ИОИ, в която предлагаше да отвлекат АртЗмида и Шото. Накрая прикачих и запис от чатлинк разговора си със Соренто, но цензурирах онази част, в която казваше истинското ми име, и замъглих училищната си снимка. Още не бях готов да разкрия истинската си самоличност пред целия свят. Възнамерявах да публикувам нецензурирания клип по-нататък, след като осъществях плана си докрай. Тогава нямаше да има значение.
Около петнайсет минути писах друг имейл, адресиран до всички потребители на ОАЗИС. След като останах доволен от текста, го записах в папката си за чернови. Накрая влязох в Мазето на Аех.
Когато аватарът ми се материализира в чатрума, видях, че Аех, АртЗмида и Шото вече ме чакаха.
□□32
— Зи! — извика Аех, щом аватарът ми се появи. — Какво, по дяволите става, човече? Къде изчезна? Опитвам се да се свържа с теб от седмица!
— Аз също — присъедини се към него Шото. — Къде беше? И как успя да извадиш тези файлове от базата данни на Шестиците?
— Дълга история — отвърнах аз. — Всяко нещо по реда си.
Обърнах се към Шото и АртЗмида:
— Напуснахте ли домовете си?
Те кимнаха.
— В момента на сигурно място ли сте?
— Да — отвърна Шото. — Аз съм в едно манга кафене.
— А аз съм на летището във Ванкувър — рече АртЗмида. Чувах гласа ѝ за пръв път от месеци. — В момента съм в пълна с бацили обществена кабина за достъп до ОАЗИС. Избягах от къщи само с дрехите на гърба си, затова се надявам данните на ИОИ, които ни прати, да са истински.
— Истински са, довери ми се.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Шото.
— Защото влязох в базата данни на Шестиците и лично ги свалих.
Тримата ме зяпнаха смълчани. Аех повдигна вежди.
— И как точно го направи, Зи?
— Създадох си фалшива самоличност и се направих на длъжник на ИОИ, за да вляза в централата им. Там бях през последните осем дни. А преди малко избягах.
— Мамка му! — прошепна Шото. — Сериозно ли говориш?
Кимнах.
— Човече, имаш стоманени нерви — каза Аех. — Моите почитания.
— Благодаря. Поне така мисля.
— Да приемем, че не ни будалкаш — обади се АртЗмида. — Как може един нисш длъжник да получи достъп до тайни досиета и вътрешна кореспонденция на Шестиците?
Обърнах се към нея.
— Длъжниците имат ограничен достъп до интранета на компанията чрез системата за развлечения в капсулите, която е зад защитната стена на ИОИ. Оттам успях да мина през поредица от задни вратички и пропуски в системата, оставени от програмистите, проектирали интранета, да си проправя път в мрежата и да вляза в личната база данни на Шестиците.
Шото ме зяпна със страхопочитание.
— И сам ли направи всичко това?
— Точно така, господине.
Истинско чудо е, че не са те хванали и не са те убили — рече тя. — Защо пое подобен глупав риск?
— А ти как мислиш? За да намеря начин да премина през щита и да стигна до Третата порта — свих рамене аз. — Само този план успях да измисля за толкова кратко време.
— Зи — ухили се Аех, — голяма откачалка си. — Той дойде при мен и плеснахме длани във въздуха. — Но именно затова те обичам, човече!
АртЗмида се намръщи.