Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В здрача на вторник [bg]
В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В здрача на вторник [bg]

Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:

За Фрида Клайн дните стават все по-дълги, а случаите — все по-заплетени… „В здрача на вторник — втората книга от поредицата психологически трилъри на Ники Френч, е още по-завладяваща и загадъчна. Чувството за параноя и напрежение няма да ви напусне до последната страница. В дома на психичноболната Мишел Дойс е открито голо разлагащо се тяло. Полицията се опитва да идентифицира мъжа, но случаят се оказва по-труден от очакваното. Инспектор Карлсън отново се обръща за помощ в разследването към психотерапевта Фрида Клайн. Свързаните с жертвата, изглежда, имат безброй мотиви за убийство, а Фрида трябва да открие кой от тях казва истината. Обсебена от чувството, че част от миналото я преследва, тя постепенно осъзнава, че умът й може да се окаже опасно скривалище. Защото някой е твърдо решен да я накара да замълчи завинаги… и нищо не е в състояние да го спре. Идеална комбинация от лошо предчувствие и подходящо темпо с бързи сюжетни обрати, която дава на читателя приятно смразяващо усещане. — Publishers Weekly Силно се препоръчва за феновете на психологическото напрежение и сложните персонажи. — Library Journal Читателят ще очаква с нетърпение да дойде сряда. — Suspense Magazine Ники Френч е псевдоним на британското писателско дуо Ники Джерард и Шон Френч. Двамата журналисти се женят през 1990 г. и започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. До 2016 г. Ники и Шон заедно написват двайсет книги. Шест от тях са от поредицата психологически трилъри с главна героиня психотерапевтът Фрида Клайн.
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 156
Перейти на страницу:

— Не — възрази Фрида. — Това означава, че не можете да повдигнете обвинение на Франк Уайът.

— Джоана — започна Фрида, — къде другаде обичаше да ходи Дийн? Освен в Маргейт?

— Написала съм го в книгата. Може ли още една бира?

— Разбира се. Сега ще ти донеса. Прочетох книгата ти.

— Хареса ли ви?

— Намирам я за изключително интересна.

— За риба. Обичаше да ходи за риба. На най-различни места — канали, водоеми, реки. Можеше да седи по цял ден с въдицата и с кутията с червеи. Направо ме влудяваше.

— Къде са сега въдиците му?

— Продадох ги чрез eBay. Не споменах на кого са принадлежали.

— Някое друго предпочитано от него място, може би някой град?

— Не сме пътували много. Казваше, че като дете двамата с майка си често са почивали на остров Канви51.

— Добре.

— Защо се интересувате?

— Опитвам се да си изясня някои неща — отговори неопределено Фрида.

Джоана кимна, сякаш удовлетворена от отговора. Фрида й донесе друга бира, наблюдавайки я, докато я пиеше с полепнала по горната устна пяна.

— Учудвам се на дързостта ви — каза Джоана, след като изпи бирата. — След всичко, което се случи.

— Не очакваше, че ще се срещнем отново?

— Не. Отворих нова глава в живота си, както казва моят издател. Вие останахте в предишната глава.

45

Посред нощ гласовете отново се появиха. Отначало приличаха на мърморене, което Бет едва успяваше да различи сред плискането на водата в корпуса на лодката, шумоленето на дърветата край брега и потрепването на дъждовните капки по палубата. Тя знаеше, че гласовете са дошли за нея и се опита да се скрие от техния гняв и да ги заглуши, като притисна здраво възглавницата върху главата и ушите си, но гласовете ставаха все по-ясни, после се сляха в един глас — рязък и груб, който идваше от мрака и звучеше навсякъде около нея.

Беше гневен, сърдеше й се. Задаваше й въпроси, на които тя не можеше да отговори. Обвиняваше я. Знаеше тайните и страховете й.

— Ти го предаде.

— Не. Не съм го предала.

— Той замина и ти го забрави.

— Не. Не съм го забравила.

Гласът й каза ужасни неща: че нищо не е направила, че тя самата е едно нищо, че е непотребна. Тя му разказа за снимките и за записките, но гласът продължаваше с гневните си обвинения.

— Винаги се повтаря едно и също. Аз ти говоря, а ти не ме слушаш.

— Слушам те. Слушам те внимателно.

— Ти си едно нищо. Не правиш нищо.

Бет започна да плаче и да мята главата си от едната на другата страна, да я удря в дървения покрив над койката, само и само да накара гласа да млъкне. Когато в каютата започна да се процежда светлина, гласът постепенно изчезна и я остави изпълнена с болка и с плувнало в сълзи лице.

Тя стана и започна да прелиства записките на Едуард, докато намери страниците, които търсеше. Тя не беше нищо. Тя не беше непотребна. Взря се внимателно в думите, стараейки се да ги запамети, повтаряйки ги многократно, все едно учеше стихотворение. След това порови в чекмеджето с приборите за хранене, докато намери, каквото търсеше. Ножът и точиларският камък. Един спомен от детските й години изникна в паметта й — как баща й казваше на майка й в кухнята: „Жените не умеят да вършат това“. След което тя чуваше онзи особен звук — как острието на ножа стърже по повърхността на сивия камък, при което от време на време се получава искра. „Ето, така се точи нож. Ето, така се точи нож.“

Фрида си пое дълбоко дъх, преди да набере номера.

— Фрида! — каза Хари.

— Звучиш ми сърдито.

— Можеш да разбереш само от една дума?

— Но си сърдит.

— И защо ли?

— Къде си в момента?

— Къде ли? Близо до Риджънтс Парк с един клиент.

— Можеш ли да се освободиш?

— Кога?

— Сега. За един бърз обяд. Имам на разположение един час.

— Колко мило, че можеш да ме вместиш в програмата си!

— Бих искала да обядваме заедно, ако имаш време.

— Не знам — поколеба се той. — Е, добре. Къде?

— Има едно бистро съвсем близо до теб — „Бийч Стрийт“ №9. То е съвсем близо и до дома ми. Мога да дойда там след десет минути.

— Аз ще взема такси. Но имай предвид, че не обичам да ме правят на глупак.

— Напълно те разбирам.

— Както виждам, пак си облякла тъмни дрехи.

Фрида погледна дрехите, които носеше — изцяло в черен и тъмносин цвят, и се усмихна:

— Очевидно е така.

— Хареса ми роклята, с която беше облечена снощи.

вернуться

51

Малък остров в графство Есекс, намиращ се близо до мястото, където р. Темза се влива в Северно море. — Бел.прев.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)