В здрача на вторник [bg]

Фрида помълча известно време, преди да отговори.

— Понякога си мисля, че беше грешка от моя страна да се забъркам с всичко това. Не съм напълно сигурна какво ме подтикна да им сътруднича. Винаги съм смятала и винаги съм казвала, че човек не може да се справи с бъркотията в света, а само с бъркотията в душата си. В момента разпитвам заподозрени и оглеждам местопрестъпления. Питам се защо го правя.

— Може би защото го умееш — предположи Хари.

— Вероятно не би трябвало да говоря с теб за тези неща. Но не съм много наясно с правилата на едно полицейско разследване, нито докъде се простират границите му.

— Може ли да кажа нещо?

— Разбира се.

— Ти си човек, на когото хората доверяват проблемите си. Може би ти е трудно, когато се намираш в обратната ситуация. С мен можеш да споделиш всичко, което те тревожи. Няма да изтичам до редакцията на някой вестник.

— Много мило от твоя страна.

— Какво те притеснява около това разследване?

— Полицията смята, че знае кой е извършил убийството.

— Това е добре, нали?

— Открили са нова улика.

— Каква?

— Нещо в стаята, където е бил намерен трупът на Робърт Пуул, нещо, което е било в джоба му, когато е бил убит. Мисля, че скоро някой ще бъде обвинен за убийството му.

— Кой?

— Е, това вече наистина ще бъде нарушаване на правилата — каза Фрида.

— Не те ли радва очертаващата се развръзка?

Фрида го погледна съсредоточено. Изражението й леко го стресна.

— Въпросът не е само в разследването — въздъхна тя. — Истината е, че това сътрудничество вече ми омръзна. Отначало се зарадвах, че съм включена в полицейско разследване. Беше нещо като бягство от ежедневието. Но сега, когато често чувам нападки от хора, които казват: „Какво, по дяволите, прави тук тази психотерапевтка?“, съм склонна да се съглася с тях. Така че смятам да изпълня тази последна задача, която съм си поставила, и след това се махам.

Хари я погледна усмихнато.

— Каква е тази последна задача?

— О, едва ли ти се слушат такива скучни подробности — отвърна Фрида.

— Напротив, ще ми бъде интересно да чуя с какво конкретно се занимаваш и какво прави живота ти толкова сложен.

— Добре — каза Фрида. — Отнася се за Мишел Дойс, жената, която е намерила трупа. Тя е в психиатрична клиника в Луишам и вероятно никога няма да излезе оттам. Полицията не желае да се занимава с нея, тъй като е с явно психично разстройство. Но аз поддържам контакт с Мишел. От време на време я посещавам и напоследък забелязвам, че проявява признаци на умствено просветление. Тя се ужасяваше от шумовете в отделението, от останалите обитатели и това влоши състоянието й. Но я преместиха в самостоятелна стая, тя се успокои и започна да говори за някои неща.

— За какво по-точно?

— Мишел е намерила тялото и го е пренесла в жилището си. Но сега, след като проговори, си мисля, че има още нещо. Според мен е видяла кой е подхвърлил трупа.